Съвсем свободно, като у дома си, Никола̀ пусна една плоча и предложи цигари. Пушиха пред отворения прозорец сред глухия шум на улицата. После Никола̀ и Франсоаз останаха облакътени на парапета, докато Алисия направи тоалета си.
— Предпочитам да се глася вечер, защото сутрин мъчно се измъквам от леглото — обясняваше тя. — А трябва да бъда на работа в девет часа! Не се шегуват в магазина „Ган Першинг“!
Шумът от водата, спирана и пускана, слагаше ударение на думите й. Най-сетно тя каза:
— Свободно е!
Франсоаз се обърна. Алисия беше облечена с прозрачна нощница; но беше оставила бикините си. Двете големи ролки, които висяха на челото й, я правеха рогата. Понеже беше махнала грима си, черните й очи изглеждаха малки и неизразителни. „Може би и аз трябва да очертавам очите си — помисли си Франсоаз. — Ще ми отива!“ Тя беше в друг свят.
— Сега ти! — каза й Алисия.
— Нищо не съм си донесла — прошепна Франсоаз.
— Тук има всичко необходимо. Утре ще отидеш да вземеш нещата си. Ето, искаш ли да облечеш това за през нощта?
Тя й подаде някаква работна блуза от син найлон, гарнирана с бяло. Франсоаз благодари, взе дрехата и мина зад бамбуковия параван. Докато в другата част на стаята беше относително добре подредено, тук царуваше безредие и мръсотия като в клозет: четката за коси замърсена, гребенът останал с половината си зъби, мръсни чинии, натрупани до бидето, под умивалника нахвърляни хартийки с петна от розов и черен грим. Потискайки отвращението си, Франсоаз се изми, избърса се с една вехта кърпа и навлече синята блуза.
Като излезе иззад паравана, тя видя, че Алисия е вече в леглото, а вляво до нея лежеше Никола̀, гол до кръста, вдигнал ръце под тила си. Мислеше, че той ще спи на пода върху дюшек или на някой фотьойл. Стана й неудобно. Но се помъчи да се усмихне.
— Имаш шанс: завчера смених бельото! — каза Алисия, като потупа свободната възглавница вдясно. Франсоаз се мушна в леглото. Не си е пожелавала да изпада в такова смешно положение. Винаги в моменти, когато най-малко очакваше, започваха да се проявяват нейните буржоазни предразсъдъци. Обвиняваше се, но не можеше да се поправи. Животът на хората без възпитание беше толкова по-забавен! Грамофонната плоча се въртеше, Никола̀ пушеше, Алисия с отворена уста, с изплезен език, лакираше ноктите си с малка четчица.
— Обичаш ли този цвят?
— Да — отвърна Франсоаз.
— Ти употребяваш безцветен?
— Да.
— Защо?
— Не знам!
— Защото Франсоаз е човек, който не обича да се изтъква — каза Никола̀. Франсоаз се наведе напред, за да го види в профил. Имаше блажен вид.
— Ти казваш всичко, каквото ти хрумне! — извика тя весело.
Той й отправи благодарствен поглед, защото тя говореше, смеейки се.
— Ти си сладур! — каза Алисия, като го хвана за врата.
И тя се прилепи до него. Събраните четири крака повдигнаха червената завивка. Никола̀ спря електрическия грамофон, угаси цигарата си върху мрамора на нощната масичка. Щяха ли да започнат да се целуват? Франсоаз изпита смътен страх. Но Никола̀ отблъсна Алисия и й обърна гръб. „Ако не бях тук, щяха да се любят — помисли си Франсоаз. — Преча им. Преча на целия свят…“
— Ах, тия кренвирши! — каза Алисия. — Не мога да ги смеля!
— Аз ги смлях — каза Никола̀.
— Ти си от камък. Краката ти са хладни през лятото и топли през зимата! Нали знаеш, че не можах да направя етюда си тази вечер! Когато Клебер отсъства, няма смисъл да се ходи на курса!
— Дори когато присъства! Много сме на брой. Не може да се занимава с всекиго.
— Значи какво? Няма изход?…
— Изглежда, че при Бертуин е чудесно!
— О, Бертуин!…
Алисия се тръшна на възглавницата си, прозя се така силно, че две сълзи се търколиха от очите й. После каза:
— Добре, правете каквото си искате, на мен много ми се спи!…
Миг след това тя вече спеше дълбоко.
— Тя е много забавна — каза Никола̀. — Заспива по всяко време, навсякъде, по команда!
— И ти — каза Франсоаз.
— За мене е нормално: аз съм мъж.
Настъпи мълчание. Въздухът беше топъл и тежък. Никола̀ извади цигара от пакетчето.
— Пак ли! — каза Франсоаз.
— Имаш право — измърмори той. — Много пуша.
Той върна цигарата и угаси осветлението. В тъмната стая правоъгълникът на прозореца се очертаваше син и прозрачен.