— Не ме интересуват историите на Лоран! — каза Даниел.
Той беше убеден, че е искрен. Най-важното за него не беше нито Лоран, нито Дани, а матурата. Този път работата изглеждаше опечена. Беше сигурен в писмените по философия и естествена история. По философия най-вече бе разгърнал знанията си. Една златна тема: „До каква степен разумът на човека трябва да се противопостави на чувствата, за да опознава, за да действа и за да твори?“ Беше набутал вътре Кант, Платон, Бергсон, Аристотел, за да може след десетте страници да направи заключението, че науката изисква чувствата да се подчиняват на разума, а изкуството да се подчинява на разума и чувствата. Господин Колере-Дюбрусар, на когото той бе показал тази сутрин плана си, го беше поздравил. Може би ще получи висока бележка? Във всеки случай той спокойно очакваше обявяването на резултатите след две-три седмици.
Лоран обаче нямаше никакви шансове да вземе дипломата си. Всъщност това беше най-малката му грижа. Той изчака края на изпитите, за да съобщи на своите родители намерението си да се жени. Прекрасна семейна сцена с въздишки на майката, с вопли на бащата и накрая — разчувствано съгласие от двамата. А същия ден следобед вкъщи пристигна Беатрис Мурен…
Дани проплака тихо:
— Ох, Даниел! Прегърни ме силно!
Тя бе топла. Лъхаше на хубаво. Имаше желание да бъде галена. Любиха се. После Даниел запали цигара.
— Не е хубаво да пушиш в леглото! — измънка Дани с разтопяващ се глас, заспивайки отново.
— За една цигара ли ще ми се караш! — каза той.
Беше решил да бъде твърд във всяко отношение. Днес следобед се беше измъчвал от примирителната мекушавост на тъста си. Ако беше на мястото на Шарл Севело, нямаше да се съгласи да приеме това момиче, щеше да принуди сина си да скъса, ако се наложеше, щеше да го изпъди и да не му дава издръжка. За четиридесет и осем часа Лоран щеше да уреди да се махне детето и щеше да се прибере в домашното огнище изтрезнял, успокоен и признателен. Вместо това сега цялото семейство трябваше да се подготвя за едно мъчително и смешно съществуване. Нека Лоран приеме родителите му да го приютят с жена му. Той обаче няма повече да търпи отчаяната щедрост на Шарл Совело. Ще си наеме някъде една стая, ще се настани там с Дани и Кристин, ще работи… Сестрата на Дебюке, която беше чиновничка в окръжното бюро за настаняване на работници, му беше обещала да го назначи да замества през трите летни месеца… Трябваше идния понеделник да се представи в дирекцията на бюрото. Ако успее, ще се премести веднага. Не беше говорил още за това свое намерение с Дани. Но ще я нареди добре, ако се противопостави! Той много често бе забелязвал пагубните последици, когато се проявява слабост и се отстъпва на разглезените деца. Той не беше като Шарл Совело! Нито пък като Филип Ейглетиер! В момента, когато трябваше да вземе едно от най-важните решения в живота си, той се чувстваше прозорлив, спокоен и щедър. Една смесица от нежност и решителност. Никакво уважение за някаква двойка извън релсите. Булката по дяволите, съпругът на подсъдимата скамейка. Дани наистина беше жената, която му трябваше. Той изгаси угарката и притегли жена си в обятията си… Искаше да се увери, че е негова. Тя се отпусна в ръцете му, съвсем заспала, със затворени очи. За какво ли мечтаеше тя, докато той я притискаше нежно? Едва можа да си помнели това и тя вече му подаваше устните си.
XXII
Това ли беше щастието? Седнала срещу Филип — Даниел и Дани от дясната й страна, Франсоаз и Никола̀ отляво — Мадлен обгръщаше с поглед този малък свят, събран отново след бури, приливи и отливи в семейната къща. Само Жан-Марк не се отзова на повика. Но в близки дни и той ще заеме отново мястото си на тази маса. С Валери. После Франсоаз ще се омъжи повторно. Мадлен беше уверена. Тогава тя ще може да си почине. Когато ще е завързала всички нишки, запълнила всички пукнатини, заздравила полуразрушеното гнездо. Една слугиня помагаше на Агнес в домакинството. Даниел говореше — естествено за матурата. Филип се преструваше, че проявява интерес към неговото бръщолевене. Той беше приел Франсоаз, а после Даниел и Дани да отидат да живеят при него. Всъщност Даниел се беше противопоставил на това решение. Мадлен трябваше да се разсърди, за да го убеди, че е глупаво да иска да се мъчи натясно в някаква слугинска стая, когато баща му отваря широко за него вратите на къщата. Пренасянето, което бе станало вчера, се беше превърнало в малко празненство. Сред оглушителната музика на грамофона младежта устрои тържествено пренасяне на Кристин в килера до бившата стая на Даниел. Още същия следобед Мариан Совело беше дотичала да види новото жилище на младата двойка. Бе отчаяна, че така грубо й бяха отнели внучката. Но тя разбирала, както сама казваше, че проблемът за жилището, поставен от предстоящия брак на Лоран, е подтикнал Даниел да се премести. Всъщност беше ясно, че Даниел й се беше наложил по един странен начин. Със своя съпруг тя не беше свикнала да се вземат решения без нейно съгласие. Беше си отишла, като се усмихваше и искаше децата да й обещаят, че ще й ходят на гости поне два пъти в седмицата заедно с бебето. Мадлен си мислеше, че беше подценила Даниел. Възхищаваше се от този изблик на енергия у племенника си. Гледаше го как спори с баща си и намираше, че е упорит и наивен, груб и нежен, но от най-добра проба. Дали щеше да действа винаги така, както сърцето му диктува, да избира правия, труден и стръмен път… В този момент той обясняваше защо намира за прекрасна професията на учителя по философия. Съвсем не се интересуваше, че този труд беше слабо платен. Искаше да продължи да живее в света на идеите, да се рови в „съществените проблеми“, да предава страстта си на младата интелигенция.