— А вие — попита Филип Никола̀ — докъде стигнахте с вашето учение?
Беше ли забравил, че Никола̀ не следва, а се подготвя за актьор? Никога не запомняше историите на другите. Обаче Никола̀ не обърна внимание на грешката и заговори с ентусиазъм:
— О, на мене сега ми предстои голяма работа! Става въпрос да ме ангажират за една телевизионна поредица… Сценаристът Малепоан — познавате ли го! — ме е забелязал у Клебер Бодри…
Той изгаряше намясто. Гледайки последователно Никола̀ и Даниел, Мадлен се възхищаваше на единия и на другия заради тази им луда вяра в бъдещето. Доверчивостта беше едновременно тяхната сила и тяхната слабост. Всичко можеше да им се случи, докато на Филип и на нея вече всичко им се бе случило. Да, тя напразно вярваше, че е равна с младите и претендираше, и си въобразяваше, че споделя грижите и радостите им, обаче неочаквано някоя дума, някой поглед й припомняше, че те едва сега започват устрема си и че дори когато тичат рамо до рамо с нея, те са в пълната си сила, докато тя, задъхана и с подкосени крака, наближаваше последната обиколка на пистата. Заговориха още и за предстоящия брак на Лоран, който Даниел назова „смешен“, и изведнъж Франсоаз спомена в разговора името на Жан-Марк. На тази маса, на която от месеци избягваха да говорят за него, тази смелост бе равна на провокация. Обезпокоена, Мадлен погледна Филип. Той не бе трепнал. Франсоаз продължи спокойно: ходила била да види брат си тази сутрин, за да разбере как са минали изпитите му. Жан-Марк не бил доволен. Само гражданското право било горе-долу добре…
— Виждала ли си някога Жан-Марк доволен от това, което е направил? — попита Даниел. — Аз съм сигурен, че той преувеличава. Има ли поне намерение да подготви устния си?
— Не вярвам — отвърна Франсоаз. — Каза, че няма никакъв шанс…
— Идиотска работа! Ще го раздрусам аз него!
— Да — каза Филип. — По-добре е да загуби няколко дни в подготовка на устния си, без да храни голяма надежда, че ще издържи, отколкото да се демобилизира, защото случайно може да изкара!
Всички очи се насочиха към него. Лъчезарна радост понесе Мадлен. Но тя се мъчеше да не се издаде, като знаеше колко много нейният брат се ужасяваше от сантименталните изблици. Другите спазваха, без да са се уговаряли, същата дискретност, макар че всеки един, тя беше уверена в това, се поздравяваше за тези първи признаци на одобряване. Има хора, които се засягат, когато ги поздравяват, сякаш смятат за смешно да правят това, което околните очакват от тях.
— Обърнаха с главата надолу програмите по право! — подзе Филип. — Преди бяха предостатъчни три години, за да се научи това, което сега разводняват в продължение на четири години. Но пък подготовката по право и по икономически науки ми се вижда прекрасна. Задължителното изискване на практическите упражнения е също така много хубаво.
Като стана от масата, той дръпна Мадлен настрана и й каза:
— Намини у Жан-Марк утре сутринта и поискай да дойде на обяд или на вечеря вкъщи.
— Добре, Филип — прошепна тя.
— Надявам се, че ще бъде свободен.
— Бъди спокоен: ако не е свободен, ще се освободи!
— Понеже утре е неделя, може би ще излиза с Валери. Искам да го видя първо насаме.
— Добре…
Лицето му бе обтегнато и бледо. Тя си представи всичко, което той трябваше да преодолее, за да я натовари с тази задача. Едва се осмеляваше да я погледне в очите, когато й говореше. Заедно се върнаха при групата на младите. До края на вечерята повече не стана въпрос за Жан-Марк.