— Ако се върна! — прошепна тя.
Той изтръпна. Какво ли искаше да каже?
— Ако се върна да живея с теб, Филип? — подзе тя, като наблягаше на всяка дума.
Той направи усилие да обуздае вълнението си и попита:
— Защо ще се върнеш? От съжаление?
— Пощади ме, Филип. Ти знаеш, че не от такова чувство!
— Тогава? Не си ли щастлива с този човек?
Тя поклати глава.
— Не, Филип. Сега… Сега не бих могла повече!… Но да не говорим за това… По-късно ще ти обясня.
Той моментално си помисли, че тя е разбрала за жалкото финансово положение на Рихард Раух и изтрезняла, сега иска да се прибере. Би трябвало да го измъчва мисълта, че този обрат е по сметка, но твърде дълго време беше мечтал за завръщането на Карол, за да не играе сега на обиден, когато си бе дошла. Важното бе, че тя е тук, макар с хитростта на една лъжа. Странно стечение на обстоятелствата: беше загубил сина си, възвръщаше си жената. Каква ужасна замяна! Трепереше от ликуване на ръба на небитието.
— Ти не си ми отговорил, Филип — каза тя.
Той не трепна, потънал в мечтите си. Умът му работеше много бързо. Ами ако тя е искрена? Ако наистина го обича? Защо винаги да си представя отвратителни мисли зад това хубаво лице?
— Добре ли размисли? — попита той. — Не искам да вземаш лекомислено това решение под влиянието на някакво разногласие или недоволство. Ако се върнеш, трябва да се върнеш завинаги.
— И аз така го разбирам, Филип.
— Естествено, ще трябва да се вземат подготвителни мерки?
— Какви подготвителни мерки?
— Да се предупредят Мадлен, децата… Те всички сега живеят тук…
Тя го погледна с изненада.
— Наистина ти не знаеш това! — продължи той. — Франсоаз се раздели с мъжа си. Даниел не се чувствуваше много добре при родителите на жена си… Прибрах ги всички при мене. Мадлен, от своя страна, се устрои така, че да остане известно време в Париж…
Карол клатеше замислено глава.
— Малко ми е трудно да се върна при тези условия — каза най-сетне тя.
— Защо? Децата ще бъдат очаровани!
— Съмнявам се, Филип! Дори преди те не ме обичаха много. А заминаването ми още повече ги е настроило против мене. Те искат да бъдеш само техен, това е нормално. Като се появя отново, аз ще бъда за тях още по-голяма натрапница.
Той беше съкрушен.
— Няма все пак да се откажеш поради… поради това?
— Не, разбира се! — каза тя. — Но мисля, че е още много рано да започнем отново съвместен живот… Най-вече, когато децата ти са около тебе… Ще ми е неудобно заради нас, заради тях… Трябва да ме разбереш… Нека да минат един-два месеца… Необходимото време, за да заздравеят раните, за да се успокоят духовете… Мадлен в края на краищата ще се върне в Тюке… Тогава всичко ще бъде по-лесно…
Отначало разочарован, после той трябваше да се съгласи, че тя има право: не беше моментът да мисли за възстановяване на своя дом. От благоприличие беше необходима една отсрочка. Но два месеца!…
— А дотогава? — попита той.
— Е, добре! Ще се виждаме… Вън от къщи… В края на краищата, ако искаш… Утре трябва да взема самолета за Мюнхен. Необходимо ми е време, за да си уредя някои работи там. След две седмици ще се върна.
— Сама?
— Разбира се.
— Сега също ли си сама?
Тя го погледна в очите и каза:
— Не.
Тази откровеност го очарова. Понеже беше искрена по този въпрос, навярно беше и по другите. Той се изправи, хвана ръцете й и ги поднесе към устните си. Парфюмът й предизвика в главата му съвсем ясни, възбуждащи спомени, вдигнал очи, той видя пред себе си едно лице с фин нос, с правилни челюсти и с големи, втренчени зеници, с нещо полупрозрачно, сиво. Колко бе красива! Открадваше я от един съперник, побеждаваше един по-млад от него мъж!
— Трябва да тръгвам — каза тя, като се отправи към вестибюла.
На прага на вратата той каза:
— Две седмици, не повече!
— Не повече — отвърна тя.
Вратата се затвори. Той отиде да си легне. Човекът, който влизаше отново в тази стая, не беше онзи, който бе излязъл преди няколко минути. Достатъчен ли бе един женски поглед, за да започне земята отново да се върти? Изтегнал се в леглото, той се отдаде на лъкатушенията на едно полупечално-полуоптимистично съзерцание. Всеки път, когато въображението му го отнасяше много далече в бъдещето, той изпитваше желание да поиска прошка от Жан-Марк. Затвори очи, заспа и започна с ужас да сънува, че Карол е мъртва.