След като се раздели с баща си, той препрочете с гордост медната плоча вдясно на вратата: „Адвокатска кантора Ейглетиер“; после самоуверено тръгна обратно. Жертвата, която правеше, му беше приятна. Искайки да стане преподавател по философия, той мечтаеше само да продължи удоволствието си от мъглявите интелектуални умозрения, без да мисли, че има задължения към близките си. Отнасяше се нечестно към дълга си като съпруг, като глава на семейство, не гледаше прямо на всекидневието. Край на всичко това! От тази минута нататък той изцяло поема своите задължения! Чувствуваше се вече чист, точен и полезен. Очевидно баща му беше още много разстроен от смъртта на Жан-Марк, за да оцени добре обещанието, което току-що даде неговият син. По-късно ще му бъде благодарен за това сдържано и необходимо заместване. Един облак забули слънцето. Но настроението на Даниел си остана блестящо. Той си мислеше, че в тази смъртно покрусена група от хора само той беше способен да се бори срещу вцепенението от нещастието. На всички ще възвърне желанието за живот. И най-напред на баща си. Изведнъж си спомни за Карол, изправена зад колоната в черквата. Не беше казал на никого. Не беше ли това един благоприятен признак? Щом тя е поискала да присъствува на погребалната служба, значи, че се чувствува още свързана със семейството. Може би дори съжалява, че е напуснала къщата. При тия условия по-добре е да се върне. Ако се направи равносметка, бяха щастливи под нейното царуване. Накрая Даниел беше уверен, че баща му страда от тази раздяла. За някои хора лошите отношения са за предпочитане пред липсата, на каквито и да е отношения. Освободени от веригите, те политат в бездната. Размишлявайки за значението на жената, която изстисква от мъжа всички сокове на живота, Даниел се видя пред вратата на апартамента, без да разбере как бе прекосил пеша една трета от Париж. Една екзалтирана мисъл му бе хрумнала междувременно: ще отиде заедно с Франсоаз или Маду да намери Карол, ще й опише жалкото състояние на баща си и ще я доведе примирена на улица „Бонапарт“. Това беше висша дипломация. Понесен от проекта си като върху летящо килимче, той влезе в своята стая.
Дани и Кристин ги нямаше. Почука на вратата на Мадлен: никой. Чукане на пишеща машина го насочи към салона. Франсоаз работеше на една малка маса пред отворения към дърветата прозорец.
— Къде са отишли? — попита той.
— Дани отиде да разходи Кристин — каза Франсоаз. — А Мадлен излезе с Агнес.
— С Агнес ли? Защо?
— За покупки предполагам.
Той се отпусна в един фотьойл, разкопча яката си и започна атаката изведнъж:
— Знаеш ли кого забелязах онзи ден в черквата? Карол!
Франсоаз се завъртя върху стола си. Лицето й изглеждаше твърдо като кремък.
— Какво? Осмелила се е!
— И защо не? Имаше толкова разстроен вид! Смъртта на Жан-Марк е много жесток удар и за нея!
— Как можеш да говориш така!
— Не вярвам татко да я е видял. Сигурно ще му бъде приятно да узнае, че е била там. Всъщност той още я обича. И тя го обича… В противен случай нямаше да идва на погребението. Според мене няма нужда от много настояване, за да се върне вкъщи!
— Какво бръщолевиш? — измънка Франсоаз. — Да не би да искаш да се върне тук и да живее с нас?
— Ами да… защо не!
— Ти си напълно луд!
Негодуванието, което четеше в очите на сестра си, изведнъж го възмути. Тя винаги бе мразила Карол. Някаква женска ревност се бе напластила в продължение на години, извличала бе аргументи и от най-малката грешка, събирала бе дреболии, за да запали стихиен пожар.
— Очевидно ти си против! — каза той. — Ти не можеш да я понасяш! Питам се впрочем защо! Е, добре. Веднъж ще мина и без твоето одобрение. Ще отида сам да я намеря!
— Да я намериш? Ти? — извика тя. — Ах, не, Даниел! Нямаш право! Ще бъде… ще бъде позорно! След всичко, което тя направи!
— Нас не ни засяга това, което е направила! Щом татко е по-щастлив с нея…
— Не се отнася за татко, а за Жан-Марк!
— Знам, ти вече си ми обяснявала, че е имало някаква малка сантиментална история между Жан-Марк и нея. И какво от това? Не е толкова страшно!
Франсоаз скочи изведнъж, застана пред брат си, който се беше излегнал във фотьойла, и каза:
— Ако Жан-Марк е мъртъв, това е по вина на Карол.
— Тук преувеличаваш — извика той.
— Не, не преувеличавам, Даниел. Тя вкара мръсотията, порока и лъжата между нас! Тя за свое удоволствие разруши всичко, до което се докосваше! Тя бе любовница на Жан-Марк!