Като каза тези думи, той я погледна и изведнъж това предложение, което отначало беше отхвърлил като абсурдно, му се видя като спасителен пояс. Слънцето, морето щяха да разпръснат черните облаци, които пълзяха в него. Не тук, в този Париж, изпълнен със спомени, но там, в силния блясък на лятото, ще намери отново равновесието си. Единственото нещо, което можеше да го заинтересува в това предложение, беше надеждата за неминуемо изцеление. Вече мислеше кой хотел да избере, кога да купи билетите за самолета, какви покупки е необходимо да направи…
— Ако не беше делото Мисак-Буле! — каза той. — Най-сетне ще разгледам досието с Блондо. Може би като му дам точни указания…
— Ще видиш колко ще ни бъде хубаво в Кан! — каза Карол.
Може би и тя гледаше на това пътуване като на едно лечение. Страдаха от една и съща болест и не смееха да си признаят един на друг. Той нежно взе ръката й и я поднесе към устните си. Тя беше като някакъв хладен и гладък предмет, лишен от загадка. „Скоро всичко ще се промени каза си той. — Скоро ще стане както преди“.
Нежният и равномерен плясък на вълните и вечно синьото небе затъпяваха духа като дълго повтаряна молитва. С глава под сянката на чадъра, изложил тялото и краката си под жаркото слънце, Филип се отдаваше на животинска летаргия, която постепенно започваше да му втръсва. На две крачки от него Карол, почти гола, намазала кожата си с крем за почерняване, се печеше неподвижно върху един дюшек, покрит с бяла хавлиена кърпа.
За щастие на този луксозен плаж, запазен само за хотела, посетителите бяха сдържани, но общителни хора. За осем дни, откакто бяха тук, Филип научи наизуст навиците и анатомията на всички. В действителност животът в този луксозен хотел беше потискащ от еднообразие и скука. Плаж, къпане в морето, часове за бронзиране, обеди със сурови зеленчуци и плодове, задължителното светлочервено вино, празненствата, галапредставленията в „Палм Бийч“, аперитив, от време на време разходка с яхта край островите, големите ресторанти от типа „провинциални ханове“, където сервират печени лавраци или домашна рибена яхния, или омари по американски, силно лъхащи на алкохол, топли безкрайни нощи. Той не можеше вече да заспи, без да взема сънотворни лекарства. Дори често трябваше да сменя лекарствата, за да си осигури необходимия сън. Сутрин главата му тежеше, езикът му се преплиташе.
А Карол изглеждаше щастлива в този курорт. Дори чувствително се беше разхубавила. Загарът подчертаваше изящността на нейната линия и лъскавината на кожата й. Той, напротив, се зачервяваше на слънцето и дебелееше от ресторантската кухня. Но това му беше безразлично. Беше изживял дребните грижи за външността. Нито едно облаче на небето. Прекрасна утрин. Зад гърба на летовниците нестихващ поток от коли към „Кроазет“. Общите плажове навярно гъмжаха от млади безделници. Дори тук, където бе сравнително по-спокойно, се чувствуваше близостта на тълпата. „През юли Кан е невъзможен! — реши той. — Втори път не бих дошъл!“ Карол се надигна на лакът, смъкна презрамките на сутиена си, взе едно шишенце, забито в пясъка до нея, намаза лицето, врата и ръцете си с кафява течност, отправи към Филип мазна усмивка и попита:
— Ти добре ли си?
— Разбира се — каза той.
— Не си ли жаден?
— Не. А ти?
— Искам да се помъча да не пия до обед.
— А, добре!
Тя се излегна отново, затвори очи и пак се превърна в манекен на глупостта и удоволствието. С мигащи клепачи от силното отражение на светлината в морската вода Филип гледаше това тяло с надежда за някакво вълнение, макар и малко. Той виждаше едва забулените гърди, гънката на една обезкосмена мишница, кокалестата закръгленост на ханша и този детски пъп посред този женски корем. И нищо от това не събуждаше неговото желание. Снощи пак в хотелската им стая, когато притискаше Карол в обятията си, той беше почувствувал между тях някакъв зловещ хлад. Да я обладава за него бе жестока, задъхваща се борба срещу натрапчивата мисъл за смъртта. Ще има ли смелостта да опита отново?… Но всъщност и Карол няма да иска! Тя никак нямаше влечение към него, както и той към нея. Като се върна в съпружеския дом, тя се бе подчинила не на зова на сърцето си, а на нуждата да бъде осигурена. В сегашното положение на нещата за нея беше по-изгодно да бъде госпожа Филип Ейглетиер, отколкото госпожа Рихард Раух. Останалото беше комедия или по-точно казано учтивост. Вродено кокетство я подтикваше да съблазнява съпруга си. Това беше част от негласните условия на техния брачен съюз. Рано или късно ще започне отново да го мами. Може би тогава той пак ще започне да харесва това тяло? Не, любопитството му в това отношение беше вече минало. Рихард Раух можеше да се върне пак със сила. Той няма да се кара с него за жена си. Охладняването му към нея беше толкова очевидно, че изведнъж се попита какво му пречи да хукне по някоя друга. А само на този плаж имаше толкова голям избор. Красиви, свежи, лесни, свободни момичета… Карол няма да има нищо против една временна авантюра. Може би дори ще го насърчи за развлечение или за да може самата тя да се чувствува по-свободна.