В апартамента намери Дани да къпе Кристин под големите черни, изпълнени с любов очи на Алисия.
— Аз — каза Алисия — ще искам да имам бебе от някой тип, който ми харесва, но при условие да не се омъжвам за него!
Франсоаз й отправи тревожен поглед. Алисия избухна в смях.
— Не се безпокой! Не се отнася за Никола̀!
— А за кого?
— За никого… Едно хрумване!… Няма ли да ти е приятно на тебе да имаш дете, а да нямаш съпруг?
— Ах, не така!
— На мене също — каза Дани.
— Смешни сте вие! — извика Алисия. — Дете без съпруг — това е тайната на семейното щастие!
— За майката може би — каза Франсоаз. — Но за детето… Не знам… Детето има нужда от някой по-силен… Нали?
Тя отново помисли за равнодушието на баща си, за разпръскването на семейството и сърцето й се сви. Може би Алисия имаше право? „Ако бях имала дете от Александър…“
— Чакай, забравих да ти кажа: Лоран и Беатрис ще дойдат на вечеря вдругиден! — съобщи Дани. — Ще донесат всичко, с изключение на виното и плодовете.
— Много хубаво — каза Франсоаз.
И й хрумна мисълта да покани и Дидие Копелен. Беше го видяла толкова съкрушен на погребението! Ще бъде малко така, сякаш Жан-Марк сяда на масата.
— Аз намирам, че Беатричето на Лоран е една фукла! — заяви Алисия.
Дани й възрази с възмущение. Франсоаз избягна да каже мнението си. Тя не обичаше това момиче, за което Лоран се беше оженил преди петнадесет дни и което, макар че бременността му едва се забелязваше, носеше широки рокли и вървеше с корема напред. До нея Лоран изглеждаше още по-млад. Невъзможна двойка. Но съществуваха ли подходящи двойки? Всички, които познаваше — било нейният баща и Карол, нейната майка и Ив, Даниел и Дани, самата тя и Александър, — вървяха в живота с накуцване и малко смешно. Можеше ли да се каже, че, станали от леглото, мъжът и жената нямат вече нищо общо?
Дани беше свършила с къпането на Кристин, избърсваше я, пудреше я с талк, обличаше я с бързи и точни движения.
В това време влязоха шумно двете момчета. Никола̀ беше минал да вземе Даниел при излизането му от кантората. Дружбата, която се бе породила между тях, радваше Франсоаз. Те поискаха да пият нещо и Алисия се втурна в кухнята. Срещу позирането си за рекламни снимки на домашни уреди тя бе получила като награда един електрически миксер за разни цели. Оттогава поеше семейството със сок от моркови, разреден с вода, и беше невъзможно да й се откаже това зеленчуково питие, без тя да се обиди.
Всички се събраха в кухнята с чаши в ръка.
— Има нещо ново в ОДИЛ — каза Даниел. — Изглежда, че ще ме назначат в приемната в началото на октомври.
— Значи няма вече да заместваш?! — попита Франсоаз.
— Не. Ще бъда на редовна служба.