— Ами правото ти?
— Говорих с шефа на отдела: той е съгласен да промени така работното ми време, че да мога да присъствувам на практическите занятия и да подготвям изпитите си. Взема ли веднъж дипломата си, ще получа много по-интересна служба.
— Да не би да смяташ да правиш кариера в ОДИЛ? — каза Франсоаз.
— Защо не?
— За тебе положително ще бъде по-интересно, ако влезеш в кантората на татко!
— Въобразяваш ли си, че ще ме вземе при себе си след всичко, което се случи?
— Не зная… Да, разбира се.
Даниел поклати глава.
— Не, драга моя. Докато Карол е при него, той няма да помисли за нас! Смъртта на Жан-Марк не можа да му отвори очите! Ти мислиш, значи, че нашите малки грижи ще го разчувствуват?
— Има неща, които не ги разбирам — каза Никола̀. — Само за удоволствие на баща си ти заряза философията пред правото. Сега нямаш никакво основание да държиш на правото… освен ако си направил сметка, че то все пак…
— Разбира се, че съм си направил сметка! — каза Даниел. — Философията е за хора, които имат време да мечтаят! Аз трябва да живея и имам грижата други да живеят!
Франсоаз се съгласи, че той има право, и съобщи, че от другата седмица ще постъпи на редовна работа в „Топ-Копи“. Тя не би могла да каже кога и как е взела това решение.
— Значи аз ще бъда почти цялото време сама вкъщи! — въздъхна Дани. — Весело ще бъде!
Тя постави Кристин на коленете си, разклати биберона и го пъхна в устата й. Никола̀ поиска още сок от моркови — този път неразреден — и Алисия му благодари с любовен испански поглед.
— Морковът дава светъл тен на лицето! — каза той. — А аз имам нужда от светъл тен: идущата седмица започвам нов фотороман! Един трик с костюми: „Няма благородници между тебе и мене!“
— Пак ли? — извика Франсоаз.
Той повдигна брадичка с присмехулно предизвикателство.
— Да! Подписах днес следобед.
— Можеше предварително да ме уведомиш!
— Достатъчно съм голям, за да знам какво правя!
— Не си личи!
— Ръмжиш, без да знаеш защо! Този път поредицата ще бъде по-дълга. Работа за цели три месеца. Ще спечеля…
Тя го прекъсна:
— Не ме интересува какво ще спечелиш!
— Все пак има значение, представи си!
— За тебе може би! Няма защо да те обвинявам! Ти си кариерист на дребно! За да изкараш по-бързо няколкостотин франка, ти рискуваш да провалиш артистичната си кариера. Никой режисьор няма да те иска, щом снимките ти с години се явяват в рекламите. Ти се обезценяваш сега, ти се проваляш…
Той избухна:
— Нищо не знаеш! Говориш като дребна буржоазка!
— Не съм по-голяма буржоазка от тебе! Въобразяваш си, че си хитрец, като минаваш за голям красавец в тия евтини снимки?
— Ами ти като чукаш на машината за „Топ-Копи“?
Той повдигна рамене към главата, направи идиотска гримаса и замърда пръсти във въздуха над въображаемата клавиатура.
Бяс обзе Франсоаз и я заслепи.
— Бедно кретенче! — каза тя през зъби.
— Е, хайде! Е, хайде, престанете! — каза Даниел. — Няма ли край този спор?
— Има — изръмжа Никола̀. — Махам се оттук!
Той излезе и тръшна вратата.
— Нямах ли право? — каза Франсоаз задъхано, като се обърна към другите.
— Не — каза Алисия, отпуснала се вяло на един кухненски стол. — Намирам, че фотороманите не са толкова лоша работа за него. Правят го известен. Аз, ако ми предложат…
— Във всеки случай — отсече Даниел — ти постъпи глупаво, Франсоаз, предизвика го!
— Никога не съм се карала с Никола̀ — възрази Франсоаз.
— Нито пък днес аз започнах!
— Впрочем той ти каза много неприятни думи — забеляза Дани.
Франсоаз вдигна рамене.
— Пет пари не давам за това!
— Къде ли отиде? — въздъхна Алисия.
И тя изплези език, за да оближе дъното на чашата си.
Все още развълнувана от гняв и мъка, Франсоаз се затвори в стаята си. Спорът продължаваше в главата й. Тя намираше нови доводи. Никола̀ отвръщаше. Тя му затваряше устата. Тя — „дребна буржоазка“! Ако беше такава, нямаше да се омъжи за Александър, нямаше да прибере Никола̀, нямаше да живее с Даниел, Дани, Алисия и с него в този апартамент, който приличаше на бохемски лагер! Какво трябваше според него да прави, за да не бъде вече дребна буржоазка? Самият той не знаеше. Той беше глупав и сприхав. С рязък жест тя постави документите на „Топ-Копи“ до пишещата си машина. После, след като се успокои, оправи косата си пред огледалото.