Върху мраморната плоча на камината, между две ръчни стъкленици от кристал, подарък от Маду, величествено стърчеше многостепенната кукла, която Александър беше донесъл от Русия: цветната дървена жена се разтваряше и от вътрешността й се изваждаше друга по-малка, в която също се криеше друга още по-малка… Изведнъж Франсоаз си каза, че прилича на тази играчка. Като размишляваше за последните години от живота си, тя виждаше пет-шест Франсоази, които се заместваха една друга. Имаше една Франсоаз, наивна и религиозна, и една Франсоаз, мъдро увлечена по Патрик, и една сантиментална Франсоаз, лудо влюбена в Александър, и една Франсоаз, разочарована до самоубийство, и една омъжена Франсоаз, забравила религията и гордостта, за да се подчини на волята на един мъж, и една изоставена и унизена Франсоаз, и една укрепнала, твърда и спокойна Франсоаз, сегашната Франсоаз, която най-малко й харесваше. Тя погали с пръст куклата с валчесто лице и червена забрадка. Въпреки всичките си метаморфози тя нямаше чувството, че е загубила своето единство. Може би тази вярност към самата себе си под много различни аспекти е доказателство за божественото начало във всеки от нас? Наистина тя отдавна се бе отвърнала от бога и не ходеше вече в черква. Но бог не беше я изоставил. Тя го чувствуваше от време на време, когато биваше озадачена от някоя мисъл, когато биваше заслепявана от някой лъч. Мощна вълна я повдигаше.
После животът поемаше правата си. Тя започна да мисли за нещо друго. На вратата се почука.
— Кой е?
Влезе Никола̀ полуусмихнат, полусмутен, приближи се до нея и й поднесе бузата си. Тя не помръдна, вдървена и с втренчен поглед.
— Няма ли да ме целунеш? — каза той.
— Не.
— Сърдиш се?
Тя не отговори, зарадвана от реванша и развръзката.
— О, добре — подзе той. — Ти не си виновна, но и аз не съм… Яденето все пак има значение… Значи, ето как реших: този фотороман ще бъде последният, обещавам ти… Само че, ако след това изпусна телевизионната поредица, какво ще стане с мен?
— Няма да я изпуснеш — каза Франсоаз. — Или пък ще намериш нещо друго.
И тя лепна една целувка по бузата му. Двамата се върнаха в кухнята, където ги чакаше цялата тайфа. Личеше си, че са сключили мир помежду си, и затова никой не им зададе въпроси.
— Какво има за ядене тази вечер? — попита Даниел.
— Макарони — каза Дани.
— А след това?
— Е… Както обикновено, маслено сирене…
— Само това ли? — каза Никола̀.
— Ах, какви сте! — извика Дани. — Питате ли се как успявам да ви храня всички с този мизерен бюджет! Главата си блъскам! А отгоре на това не сте доволни!…
— Почакайте! — каза Никола̀, озарен изведнъж. — Ще ви сготвя болонски спагети по моя рецепта. Трябват ми наденички, настъргано швейцарско сирене, гъст доматен сок…
— Нямам нищо такова! — простена Дани.
— Ще сляза да взема! — каза Никола̀, като тупна с ръка задния си джоб, за да покаже, че има с какво да плати това угощение.
Даниел излезе с него.
Върнаха се скоро, като носеха малки пакетчета, които разтвориха върху кухненската маса. Момичетата, заинтересовани и скептични, ги заобиколиха. Кристин, оставена да лежи в съседната стая, си бърбореше сама. Запретнал ръкави, разкопчал яката си, с кърпа вместо престилка на кръста, Никола̀ важно нареждаше:
— Дай ми черния пипер, Дани.
— Ти вече сложи доста — каза Франсоаз.
— Никаква критика, преди да опитате! Или ще напуснете кухнята!
И с рязък жест Никола̀ изсипа пиперницата над съда, в който приготвяше соса.
— На твое място яз бих сложил и дафинови листа! — каза Даниел.
— Чудесна идея! И чесън!
— Не! Без чесън! — възрази Дани.
Никола̀ потопи пръста си в соса, облиза го, намигна и каза:
— Великолепно! Но пари!
— Виждаш ли, много е люто! — каза Дани.
— Не! Не!
— Предупреждавам ви, че има само половин бутилка вино! — съобщи Франсоаз, която бе започнала да слага масата.
— Виното ще бъде само за мъжете! — извика Даниел.
— Да не превариш макароните, ей, Никола̀! — каза умолително Алисия.
Викове се носеха около Франсоаз. Някой се изсмя близо до нея. Кухненска миризма изпълни въздуха.