— Каква новина?
— Нали знаеш, Дидие… Дидие Копелен…
— Да — каза Мадлен.
Тя изслуша останалото с радост, примесена с тъга.
— Е, добре! Поздравявам те! — каза най-сетне тя. — Признавам, че не съм очаквала. За това ще говорим сега, през лятото…
— Точно исках да ти кажа, Маду… Ще ме извиниш за това лято, невъзможно е… Родителите на Дидие ме поканиха… Съвсем близко до испанската граница, един очарователен кът…
— Да, да, разбирам много добре — каза Мадлен. — Но нали не си официално сгодена…
— Все едно е, Маду!
— Значи Даниел и Дани ще дойдат без тебе?
— Не са ли ти телефонирали?
— Не.
— Заминаха вчера с Кристин за Аркашон… Мариан и Шарл Совело са наели една вила… Юли и август, да…
— Така, значи!… Даниел е могъл да ме предупреди все пак!
— Толкова много беше измъчен от работата, от изпитите, той ще ти пише оттам! Значи одобряваш за Дидие?
— Разбира се — извика Мадлен, съвзела се. — Не можеше да имаш по-добър избор! Той е толкова честно, толкова скромно, толкова прямо момче… И освен това беше най-добрият приятел на Жан-Марк!…
Тя продължи да говори с престорено увлечение. През прозореца виждаше как господин Коломбо зида цокъла на навеса. Пак слагаше много цимент между камъните. Тя почука на прозореца, за да му обърне внимание, и с пръст му направи знак да издълбава повече фугите.