— Тръгваш ли си вече?
— Не — каза Жан-Марк. — Но тук е задушно!
Беше по пардесю; свали го. Даниел въздъхна с облекчение. Стаята беше много затоплена. Беше хубава стая, боядисана в бяло и синьо, с тоалетна и с изглед към градината. Всеки път, когато я оглеждаше, той си мислеше за таксата. Навярно тъстът му ще заплати. Впрочем Шарл Совело беше в затруднено положение. „Всъщност — казваше си Даниел, — ако бях истински мъж, бих зарязал учението и бих си намерил каквато и да е работа!“, но той не можеше да се откаже от философията, не можеше да остави ума си необработен, да пожертва бъдещето заради настоящето!… Ах, от всички мъжки възрасти неговата възраст беше най-трагична. Нищо не можеше да се сравни, с душевната мъка на бащата ученик, принуден да разчита на други за издръжката. Той отправи любовен поглед към Дани. Тя сияеше в своето съвсем ново майчинство. Без съмнение, както всички други жени, тя намираше за естествено други да я издържат. Или родителите й, или съпругът й. Завидя й за нейното лекомислие. Само той в тази стая имаше в главата си тежки мисли.
— Погледнете как стиска пръста ми! — каза Франсоаз. — Каква сила! И тия трапчинки на всяка става… Аз намирам, че съвсем прилича на Дани. Формата на очите, устата…
На вратата се почука. Даниел отиде да отвори и със силно разтуптяно сърце въведе баща си, усмихнат, внушителен. Жан-Марк, изненадан, едва забележимо се вцепени. Филип поздрави Мариан и Шарл Совело, прегърна Франсоаз, стисна ръката на Даниел и Лоран, целуна Дани по челото, поздрави я за добрия й вид и като хвърли студен поглед по посока на първородния си син, каза просто:
— Добър ден, Жан-Марк.
— Добър ден, татко — отвърна Жан-Марк.
И веднага се обърна към брат си. Даниел прочете в очите му мъчително безпокойство. „Ти нарочно си устроил това! — казваше му сякаш Жан-Марк. — Знаел си, че ще дойде тук!“ Даниел устоя, без да трепне, на този тежък от упреци поглед. Как можеше Жан-Марк да не разбере, че тази история е смешна, че за него сега беше моментът да се прояви като мъж, а не като нервен хлапак, жертва на въображението си?
Филип се беше приближил до люлката.
— Нали е очарователна? — попита Франсоаз.
— Безкрайно очарователна — каза той.
Тонът му беше условен, едно фалшиво любезно изражение покриваше като маска лицето му.
— Изненадан съм, че Карол още не е тук! — каза той, като си възвърна надменния тон.
— Сигурно ще се забави! — каза Мариан Совело. Такова движение има в Париж!
Жан-Марк пак облече пардесюто си.
— Какво? Отиваш ли си вече? — извика Даниел с мъка.
— Имам работа — каза Жан-Марк.
— Недей, моля ти се! Току-що дойде! Остани още малко!…
Жан-Марк поклати отрицателно глава. Лъжеше, това бе очевидно. Един поглед, една само дума на баща му беше достатъчна да го задържи. Но лицето на Филип беше каменно. Жан-Марк се измъкна незабелязано. Едва се чу как затваря вратата. Даниел не знаеше на кого трябваше повече да се сърди — на баща си или на брат си, че се провали опитът му за одобряване. Около него се водеше толкова банален разговор, че за миг му стана безинтересно и погледна през прозореца. Видя Карол да прекосява градината. Беше облечена в светлобежово манто с яка, гарнирана с лутър. Беше ли срещнала Жан-Марк пред оградата на клиниката?
— Ето — каза Даниел, — още една гостенка за нас.
Филип вдигна глава и погледът му се изостри.
— Кой е? — попита Дани.
— Карол — каза Даниел.
— Аха! — измърмори Филип.
Последва дълго мълчание. Филип почувства да се съсредоточават върху него погледите на сина му и на дъщеря му. Но тяхното мнение не го интересуваше. Настръхнал, той чакаше появяването на Карол. „Тя трябва да е срещнала Жан-Марк по пътя — мислеше си той. — Какво ли е изпитала при тази среща? Толкова ли съм наивен! Сякаш не са се виждали без мое знание! Ами Ксавие Болийо тогава? Единият не пречи на другия. Тя е толкова развратна, че може да ги върти и двамата. И мене също!“ Беше толкова привикнал с тези изблици на гняв, че очакваше последицата като хронично болен човек, който в началото на кризата предварително знае през какви фази ще мине до края на пристъпа. За стотен път си казваше, че е идиот, задето не се осведоми по-добре за поведението на жена си, да я проследи при нужда. Имаше специалисти за тази работа. Не, няма да се унижи до тези начини. Всъщност ако бъде напълно информиран, няма ли да страда повече?