— Все пак ти си женен за нея!
— Какво от това? Не, драги мой; трябва да опознаеш съвсем отблизо Франсоаз, за да я оцениш истински. Обикновено най-мъдрите привидно жени са най-удивителни в интимността!
— Значи си щастлив?
— Да.
— Хубаво е! — каза Никола̀ сериозно. — Мене ми се струва, че не бих бил щастлив с една и съща жена всеки ден. Сега имам една Корин…
— А, така ли? — каза Александър. — Мислех, че си още съвсем момче.
— Шегуваш ли се?! Никога не съм бил такъв! Впрочем бил съм много малко време!
— И как изглежда твоята Корин?
— Шведският тип е много изгоден. Ти навярно си я виждал в квартала. Тя е много ценна. С нея съм в интимни отношения. Но тия дни ще я зарежа…
— При положение че тя те зареже!
Никола̀ се отегчи, направи лека гримаса и погледна върха на ботинките си под масата. Александър подреди книжата и книгите си в чантата.
— Всъщност — каза Никола̀ с провлачен глас — хората от моето поколение нямат късмет.
— Защо?
— Защото са родени в лоша епоха, в един съвсем отвратителен свят! Не е лесно да си следвоенно поколение!
— Трябва да ти напомня, че от праисторическо време всяко ново поколение е следвоенно поколение!
— Точно така! — каза Никола̀. — Значи животът е лошо устроен! Ще ме почерпиш ли още една кола?
— Не — каза Александър. — Трябва да си вървим. Франсоаз е поканила някого на вечеря…
Сърцето на Никола̀ трепна:
— Нали ми каза, че не е вярно за Брекошон?
— Не се касае за Брекошон.
— А за кого?
— Жан-Марк.
— Предпочитам го! — каза Никола̀.
Той поклати глава и след миг добави:
— Все пак щеше да бъде по-добре, ако си бяхме само тримата!
Франсоаз изпразни пепелника. Цял куп смачкани угарки падна в кутията за отпадъци. Цялата вечер тримата мъже бяха пушили, спорейки. После, към единадесет часа, Жан-Марк си тръгна, като отведе Никола̀, който казваше, че имал желание да излезе на чист въздух. Александър едва не ги последва. Не го направи сигурно заради жена си.
— Още много работа ли имаш? — попита той, сякаш говореше на вятъра.
— Немного. Ти какво ще правиш?
— Ще си легна и ще почета малко.
Тя изплакна чашите в хладка вода. Една от тях беше нащърбена.
— Знаеш ли — каза тя, — много се безпокоя, че вече няма работа за Никола в книжарницата. Наистина Брекошон му плаща малко и го кара да работи за четирима! Но какво ли ще намери сега?
— Той ти е казал! Ако бащата на неговия приятел наистина е собственик на киносалон „Шанз-Елизе“, ще го вземат за проба.
— Вярваш ли на приказките на Никола̀?
— На тези може би!
— Дори да допуснем, че е вярно! Разпоредител в киното — това не е професия!
— Не е професия? А ти какво искаш? Те изкарват луди пари от бакшишите!
Франсоаз поклати глава:
— Никола̀ е много млад за такава работа.
— Страхуваш се, че ще гледа филми, забранени за младежи под осемнадесет години? — каза Александър, смеейки се.
Тя прибра чиниите една по една, почисти остатъците от храна и ги сложи в боклука.
— Ти си глупав! — въздъхна тя. — Подиграваш се на всичко. Отнасяш се приятелски с Никола̀. Все пак той е твой син!… Вчера се прибра в три часа сутринта, тази вечер навярно ще си легне още по-късно…
— Такава е възрастта! Като му омръзне, ще се укроти!
— Трябва да чувства нечий авторитет!
— Не разчитай да играя ролята на надзирател. Вятър работа е това, че родителите могат да бъдат моделиери на характери. Истинското възпитание не се извършва в дома, а на улицата…
— На улицата! Ах, да! Като виждам някои момчета от моето поколение да се влачат по улиците отчаяни, отегчени, мръсни, карикатурно облечени, смешни, заклевам ти се, студени тръпки ме побиват!
— Не се учудвам, малка моя ученичко от шести клас! Мила моя семейна фейо, скована от принципи, кога най-сетне ще разбереш, че всичко това минава много бързо в живота на мъжа! Погледни мен! На младини правех каквото си исках. Ако имам малко характер, то се дължи именно на тази свобода!
— Да, Александър — каза тя, — но ти си изключително същество!
Две ръце стиснаха талията й. Александър стоеше съвсем близо до нея. Тя сложи върху решетката една чиста чиния, взе друга от сапунената вода и започна да я плакне. Дъхът на Александър галеше тила й.