— Остави чиниите — каза той с малко дрезгав глас. — Ела!
Тя се изскубна.
— Не искаш ли? — подзе той.
Тя беше щастлива, че той я желаеше, и същевременно разгневена, че така брутално изявява своето желание. Сякаш той трябваше само да изкомандува и тя да му се отдаде. Мисълта за това физическо подчинение, прибавена към усещането от мазната вода по ръцете й, я хвърляше в отчаяние.
— Трябва да свърша с чиниите! — каза бързо тя.
— Утре ще довършиш.
— Не. Не мога да оставя всичко така. Кухнята ми е разхвърляна. А утре денят ми е много претоварен. Обещала съм да предам машинописа предобед.
Тя започна пак да мие чиниите и да ги нарежда.
— Виждам, че домакинската ти работа е над всичко! — каза той, като се усмихваше. — Лека нощ!
Излезе, като я остави разярена и смутена. След чиниите — тенджерите. Най-неприятното. На дъното на тигана имаше загоряло. Тя напразно търкаше — сместа от картофи и изпържен кашкавал мъчно се отделяше. Как да мисли за любов с тази миризма на студено ядене в ноздрите? Във всеки случай вечерята беше минала с успех. С какъв апетит Жан-Марк се беше нахвърлил върху пържените картофи с кашкавал. Навярно му беше омръзнал студентският ресторант. Франсоаз рядко го беше виждала така нервен, така неуравновесен, преминаващ за миг от смеха към равнодушието и скуката. Той не говореше нито за приятелите си, нито за проектите си. По всичко можеше да се предположи, че проваля живота си. Но самата тя? Можеше ли да каже, че успява в своя? Тя почувства самотата си. Обкръжаваше я пустиня. Между преписването на машина и домакинската й работа какво й оставаше за самата нея? Часовете на интимност с Александър ставаха все по-редки. Зает с курсовете по руски в Института за източни езици и с преводите си, той прекарваше повече от времето си навън. Когато се прибираше вкъщи, Никола̀ почти веднага заставаше между него и нея. Вместо да живее, както би искала, като съпруга на своя мъж, тя трябваше да контролира жестовете и думите си. Поне Никола̀ да беше въздържан по характер! Но той никога не оставаше незабелязан. Присъствието му тежеше много в този съвсем тесен и неудобен апартамент. Дори когато отсъстваше, духът му витаеше тук. Не можеха нищо да решат, без да се съобразят с него. Той влизаше във всички планове на семейството. Нещо повече — беше главното действащо лице. Отначало тя бе развълнувана от привидния семеен живот, които появата на доведения син създаде около нея. Сега, без да съжалява, че го е приела, страдаше от една все по-голяма обърканост. Изненадваше се, че мечтае да заминат като влюбени; само двамата с Александър, в някаква слънчева страна. Дали и Александър не изпитваше нуждата да избяга? Той беше толкова странен! Понякога тя имаше чувството, че мизерията го привлича, че се забавлява с пороците на сина си, че дори би го насърчил да безделничи. Да, Никола̀ го откъсваше от нея, отдалечаваше го от нея… Естествено едно дете всичко би уредило. Тя така силно го желаеше! Защо Дани да роди, а тя не? Всеки месец тя изживяваше същата надежда и същото разочарование. Без нищо да спомене на Александър, разбира се. Той би се изсмял под носа й. Нали беше й повтарял сто пъти, че мрази децата? Това бяха думи на самотен мъж. Ако имаше бебе, щеше да го накара да го обича. Защо трябваше предварително да мечтае? Може би никога нямаше да изпита тази толкова голяма и толкова обикновена радост… Да не се стреми толкова нависоко, да се задоволява с това, което има. Последните остатъци от загорилото плувнаха във водата. Ръцете й миришеха на прегоряла мазнина. Питаше се вследствие на какво незабележимо подхлъзване беше стигнала до това разочарование, до това примирение, точно от кой момент беше станала изведнъж прозорлива и студена пред своята разбита надежда и дали би могла да избегне този провал. Всички въпроси оставаха без отговор. Животът течеше, подобно на река, подкопаваше тинести брегове, променяше течението си, губеше се под земята, лъкатушеше потайно, появяваше се по-далеч, неузнаваем. Изглежда, че никаква човешка сила не беше способна да се противопостави на неумолимата комбинация между успеха и неуспеха. Всичко е решено извън нас, независимо от силното желание, с което ние толкова се гордеем. Тя почисти умивалника, затвори кутията за отпадъци, окачи парцалите по местата им. Кухнята бе подредена. Можеше да премине от ролята на слугиня към ролята на съпруга.
Съблече се, влезе под душа, дръпна завесата. Топлата вода плисна по раменете й. Отново имаше гърди, корем, бедра. Мислеше си за Александър, докато търкаше кожата си с тоалетната ръкавица. Като се изсуши, тя се загърна с хавлията и се приближи до леглото, където той се беше полуизтегнал с книга в ръка.