— Той скоро ще ме напусне, ще поиска развод! — подзе Люси. — Какво ще стане с мене, сама с Анжелик? Нищо друго, освен да умра.
Франсоаз се ядоса.
— Не говори глупости, мамо! Бориш се с вятъра, блуждаеш, бълнуваш заради удоволствието да страдаш!
— Не мога всичко да ти разкажа… Много е интимно!… Но в края на краищата, Франсет, той не ме обича вече… Не съществувам вече за него като жена… Значи има някоя друга в живота му!…
Франсоаз се засрами заради майка си от тия брътвежи за брачното легло и вместо да я насърчи да продължава, се уедини в мълчание. След дълга пауза Люси отново се развълнува:
— Очевидно е, че на него му е удобно в това положение. Измъчва ме и се забавлява. Играе на две карти. Но това не може да продължава!…
Тя взе цигара и я запали. Ръцете й трепереха.
— Пушиш ли сега? — попита Франсоаз.
— Да, това ме успокоява. След като размислих, ще взема преднина. Ще го притисна към стената. Ще го принудя да обясни!
— Колко грешиш, мамо!
— Защо?
— Не знам… Струва ми се, че като обвиняваш Ив лекомислено, ти рискуваш да го озлобиш, да го подтикнеш към това, в което го обвиняваш…
— Може би имаш право — въздъхна Люси.
Тя издуваше бузите си с пушек, който изпускаше пред себе си със страдален вид. Малкият хол трапезария със светлосини стени и лакирани мебели от явор контрастираше с чистотата и реда си на съкрушения израз на нейното лице. Зад малката стена Анжелик размахваше играчка със звънчета. Люси погледна натам, откъдето идваше шумът, и две сълзи се появиха в очите й.
— Горкичкото! Добре се подредихме ние двете!
Изведнъж Франсоаз осъзна трагичната абсурдност на този разговор насаме, в който дъщерята дава съвети на майка си. Ревността, озлоблението, лудостта бяха на страната на възрастта; разумът и прозорливостта — на страната на младостта. Така ли беше в другите семейства? Струваше й се, че ако бе на мястото на майка си, би имала гордостта да мълчи пред детето си. Учестена кашлица разкъса гърлото на Люси. Тя угаси цигарата в пепелника и измънка:
— Добре, в такъв случай няма нищо да му кажа сега… Ще бъда търпелива, ще оставя всичко да узрее, ще чакам да се разкрие сам… Ще видим какво ще стане!… Всъщност аз съм толкова уморена, толкова грозна, така разчорлена!
И като отправи очи към малкия бронзов стенен часовник, окачен над камината, тя се ужаси:
— Вече е шест часът без десет! Ивон ми каза, че ще се прибере към шест часа! Ела! Искам да се пооправя малко…
Минаха в банята. Франсоаз седна на ръба на ваната, докато майка й започна да се реши пред огледалото. При всяко забиване на гребена в сухата й руса коса с тъмни корени Люси навеждаше глава. Имаше строг вид с леко присвити устни. Изведнъж тя се обърна към дъщеря си, отпусна ръце, но продължи да държи четката за коса. Погледът й стана твърд в лъскавата маска.
— Във всеки случай — прошепна тя — ще ти кажа нещо: ти много добре направи, че се омъжи за по-възрастен мъж от тебе! Обратното е… ад, мила моя! И при най-беглото поглеждане в огледалото виждаш, че времето ти е минало, че красотата ти се е изтъркала! А той не се е променил, няма нито една бръчка! Като консервиран в хладилника! Каква борба! Не мога повече!…
Тя се обърна към огледалото и грижливо започна да се гримира. Очите и устните й отново светнаха с фалшив блясък. Завъртя се на токовете си. Облечена с много къса дреха, тя приличаше на остаряло малко момиченце, което търси куклата си. Франсоаз, която нямаше никакво намерение да срещне Ив Мерсие, стана:
— Трябва да си вървя, мамо.
— Да, да, добре! — извика Люси. — Тръгвай бързо! Ще те държа в течение! Но не казвай никому! Най-вече на братята си!
Очевидно държеше да бъде сама при посрещането на съпруга си. От доверено лице дъщеря й сега се превръщаше в досаден посетител. Тя целуна Франсоаз по двете бузи, бутна я нежно на прага и затвори вратата.
Всичко това беше така неочаквано и толкова необикновено, че на улицата Франсоаз се запита дали майка й не е умствено разстроена. Тази мисъл се въртя в главата й, докато се прибере.
Очакваше да намери апартамента си празен. Но Александър я чакаше, като четеше. Обзе я такава силна радост, че остана неподвижна на прага, сякаш изумена от някакво откритие. Целият й живот й се видя осмислен от присъствието на този мъж, седнал във фотьойла, с вдигнати на масата крака, с разкопчана яка на ризата и с разтворена руска книга на коленете.