VII
Филип се наведе над интерфона и каза:
— Помолете господин Блондо да дойде.
— Още не е пристигнал, господине! — отвърна глухият глас на секретарката.
— А! — изръмжа Филип.
И погледна часовника си: три часът и двадесет!
— Пратете го при мен веднага щом се яви! — сърдито отсече той.
И прекъсна връзката, като натисна надолу малкия метален лост. Този хлапак правеше каквото си иска. Едва десет дни, откакто е на работа в кантората, и вече си позволяваше да закъснява! Когато стана дума за заместник на Зурели, който наистина беше тежко болен, Висо най-напред спомена за Жан-Марк: „Вие винаги сте казвали, че искате да го вземете при вас на работа. Сега или никога!“ Филип трябваше да направи голямо усилие, за да отговори спокойно, че е обмислил вече този въпрос и има други проекти за сина си. Тогава Висо препоръча племенника си Жан Блондо. Според него той бил изключително сериозен човек. Но „сериозността“ на младите не бе като на възрастните. Зад гнева, който Филип изпитваше срещу Блондо, блестящото произведение на факултета по право и на Свободния университет по политически науки, имаше тайно злорадство, че с този частен случай се потвърждаваше неговото общо мнение. По-добре щеше да направи, ако бе назначил човек на тридесет и пет години, по-солиден и не толкова високомерен. „Ако сега го уволня, бедният Висо ще направи цяла трагедия — каза си той. — Никога не трябва да се назначават хора, препоръчани от приятели или сътрудници. В сериозната работа сантименталността пречи…“ Във всеки случай направил е грешка, като е поверил на Блондо делото Трубайи-Пирене. Доста сложно за един начинаещ!… Той даде простор на мисълта си, а с поглед обходи декора на своя възход. Картини в тъмно, кожени кресла, махагонови шкафове, претъпкани с юридически трудове — всичко тук беше необходимо, ценно, висококачествено. Все пак при взиране се забелязва лекото овехтяване на вещите. Модерните мебели също остаряват. Той си помисли, че има някаква загадъчна връзка между незабележимото протъркване на ъглите, омекването на креслата, избеляването на боите и неговата лична умора. Но докато можеше да пребоядиса, тапицира и наново мебелира по свой вкус кабинета си, невъзможно му беше да поднови себе си. Облечен в кожа, която увяхваше от ден на ден, той бе осъден да не може никога да се подмлади. Колко време щеше да се радва още на живота и да управлява своята кантора? На вратата се почука.
— Викали сте ме, господине?
Беше Блондо, дребен, слаб, с вирната брадичка, с жив поглед. Държеше папка в ръка.
— Откъде идвате? — попита Филип сухо.
— На обяд имах важна за мене среща. Това малко ме забави.
Очевидно не се чувстваше виновен и въпросът на неговия събеседник му се виждаше безсмислен. Филип разбра, че ако упорствува в строгостта си, в очите на това момче ще изглежда назадничав шеф. Можеше ли да се изисква уважение и изпълнителност от тази раса на всезнайковци, още неизбистрени, но очарователни? Те всички са еднакви: жадни за удоволствия, важни, славолюбиви…
— Прегледахте ли делото Трубайи-Пирене?
— Точно за него исках да ви говоря, господине — каза Блондо.
Той седна в един фотьойл, без Филип да го покани, метна крак връз крак, повдигна малко ръкавите си и съвсем спокойно, е гърлен глас започна да обяснява причините на спора.
— Зная, зная — каза Филип с досада.
Без ни най-малко да се смути от прекъсването, Блондо мина към същността на юридическото развитие на делото. Безспорно той беше проучил досието и открил главните съмнителни моменти, които се криеха под много документи. Историята се отнасяше за завода за шперплат, поделен след смъртта на собственика Пирене между неговия син и дъщеря му, омъжена за Трубайи: след време Трубайи открива, че в интерес на шурея му е била укрита готова продукция; ощетяването възлиза на повече от двадесет и пет процента; проектът на молбата от ищеца за отменяне на делбата… Блондо нищо не бе пропуснал. Отначало той бе предвидил едно обезпечаване с гаранция, защото искът за отменяне на делбата би довел до анулиране на всички предидущи процедури и имаше опасност една нова делба да не бъде така изгодна за съпрузите Трубайи, както първата. Но след направената равносметка сега той бе склонен да се позове на член 792 от Гражданския кодекс за отклонение и укриване на средства. Това беше и мнението на Филип. Докато младежът говореше с все по-голяма увереност, той наблюдаваше това лице с блестящ поглед и здрави зъби и размишляваше за голямата гъвкавост на ума и на плътта на младостта. Няколко пъти главата на Жан-Марк се очертаваше над раменете на Блондо. Едно просветление, един проблясък. После всичко ставаше нормално. Блондо трябва да беше две години по-голям от Жан-Марк. Същата подготовка, същите мечти, същите идеи… Само като си помислеше, че Жан-Марк можеше да бъде на мястото на този претенциозен чукундур! Собственият му син да бъде до него в един процес. Да работи с него, да го обогатява със своя опит, да се гордее с неговите успехи… В настоящия случай това все пак би изглеждало съвсем иначе! С усилие Филип се мъчеше да забрави причините на своята злопаметност. Като оздравял от тежка болест, който пристъпва за първи път извън стаята, след като е бил седмици на легло, той полагаше усилие да превъзмогне опасението, което му вдъхваше тази нова насока на мисълта му. Бавно, предпазливо той се връщаше към стари навици на привързаност и на доверие; спомняше си щастливи моменти, лелееше надеждата за една среща. Но изведнъж образът на Карол изпълни главата му и помете всичко. Срамът и гневът отново пламнаха в него.