— Да бяхме отишли у дома?
Тя стана. Навярно отдавна знаеше, че разходката им ще завърши така. Колко просто беше всичко с нея!
IX
До последна възможност бяха чакали Никола̀ за обеда. Но тъй като в един часа и половина той все още не беше се прибрал и понеже Александър имаше лекция в три часа, Франсоаз опържи бифтеците, притопли картофеното пюре и занесе всичко на масата. Александър нападна месото с настървение, обаче тя, загубила апетита си от нервност, престана да яде още след втората хапка. Безредието, безразсъдността, отвращението към точността, които прощаваше на бащата, не можеше да прости на сина, защото може би към него тя бе съвсем трезва в изискванията си. Никола̀ нямаше друга цел в живота, освен да удвоява недостатъците на Александър. Откакто бе тук, той живееше, без да полага и най-малкото усилие, за да направи присъствието си по-леко. Разбира се, още не беше си намерил нова работа. За тази длъжност на разпоредител в кино, която казваше, че му е обещана и дори запазена, сега говореше като за някаква много далечна перспектива. Разглеждаше малките обяви във вестниците със спокойното убеждение, че нито едно място няма да бъде подходящо за него. В замяна на това си беше втълпил да следва курсове по драматично изкуство. Изхождайки от мисълта, че трябва непременно да се захване с нещо и че ще се просвети повече, като работи върху текстовете на класиците, отколкото да се влачи по кафенетата, Александър го беше насърчил в тази насока. И сега четири пъти седмично от осем часа вечерта Никола̀ ходеше на курсовете при Клебер Бодри; връщаше се много важен към един часа след полунощ. Тази привидна заетост тревожеше Франсоаз. Освен това тя все повече страдаше от теснотията в жилището, срещу което нищо не можеше да направи. Отскоро я измъчваше един проект — абсурден и съблазнителен, — който не смееше да сподели със съпруга си. Той ядеше бързо и много, седнал пред нея, неподозиращ мислите, които я занимаваха. Изведнъж тя каза:
— Знаеш ли… размислих… На улица „Бонапарт“ има втора слугинска стая, много удобна, незаета… Имам намерение да я поискам от Карол за Никола.
Александър сдъвка парчето, което бе лапнал, избърса устните си със салфетка, изпи чаша вино и измърмори:
— Не разбирам какво ще прави Никола̀ на улица „Бонапарт“!
— Не те ли смущава неговото постоянно присъствие между нас двамата?
— Ако живее далеч от нас, ще ни струва два пъти по-скъпо.
— Но като си намери работа…
Той поклати глава:
— Не е лесен неговият случай: няма никаква специалност!
— Ако не му угаждаме толкова, ще видиш, че много бързо, със или без специалност, той ще се устрои някак!
— Може би… може би… Значи искаш да го изгониш!
— Просто да го настаня другаде.
Тя смени чиниите, донесе сиренето.
— Добре — измърмори той. — Иди виж Карол!
Пиеха с наслада, бавно и замислено кафето си. Сега, когато беше развила плана си, Франсоаз не бързаше толкова да го изпълни. Парализираше я перспективата да иска услуга от Карол. И после, как Никола̀ ще изтълкува това решение? Имаше ли тя морално право да го отпрати, след като беше направила всичко, за да го настани в дома си? Александър хвърли поглед към часовника си, хвана кафеника и отново напълни чашката си. В този момент вратата бързо се отвори и се появи Никола̀, неочакван и засмян. Той винаги имаше вид, че внезапно се прибира.
— Надявам се, че не сте ме чакали — каза той.
И като се обърна към входа, добави:
— Идваш ли?
Зад него стърчеше едно едро, разкрачено момиче с трагична физиономия, чиито тъмни гладки коси падаха като завеса върху раменете му.
— Това е Алисия — обясни той. — Приятелка от курса. Имаме да репетираме една сцена за тази вечер.
Досега Никола̀ не беше водил момиче вкъщи. Макар и раздразнена от това натрапване, Франсоаз се овладя, усмихна се на новодошлата и я покани да седне. Алисия й отвърна с тъжна гримаса и седна, без да каже нито дума. Имаше огромна уста, а изглеждаше няма, големи очи, а изглеждаше сляпа. Хубава и разсеяна, тя гледаше на живота със снизхождение. Как можеше едно толкова апатично същество да мечтае да стане актриса? Във всеки случай тя нямаше повече от двадесет години. „На моя възраст!“ — помисли си Франсоаз с изненада. А самата тя се чувствуваше толкова по-стара. От учтивост попита кой текст трябва да подготвят Алисия и Никола̀.