Като гледаше съвсем отблизо това лице на удавница с дълги гладки коси, Франсоаз имаше впечатлението, че е станала някаква промяна в живота й. Тя не беше вече омъжена жена със семейно огнище, с отговорности, с грижи. Избягала от задушаващите стени на класната стая, тя играеше през междучасието в двора на училището с партньори на нейната възраст. Изпусна дълбока, театрална въздишка.
— Много е хубаво това! — каза Алисия.
— Кое това? — попита Никола̀.
— Въздишката й! Добре я направи!
— Ти не си придирчива!
— Да, да! Тя има нещо. Не искам да ти давам съвет Франсоаз, но ги трябва да се явиш на прослушване пред Клебер…
Никола̀ се плесна по бедрата:
— Представям си лицето на Александър, когато научи, че съпругата му ще става звезда!
— Ще бъде може би очарован — каза Франсоаз.
— Положително дори! — извика Никола̀. — Това е сериозна работа! Значи, докъде бяхме стигнали?
— Излизаш, придружена от Пердикан — каза Франсоаз. — Сега ти, Камила.
— Какво казвам? Подай!…
— „Какво става с мене?“
Поемайки отведнъж репликата, Камила продължи с потъмнели очи и треперещ глас:
— „Какво става с мене? Той я отвежда със съвсем спокоен вид. Това е необикновено: струва ми се, че главата ми се върти. Наистина ли ще се ожени за нея?…“
Тя скърцаше със зъби. Франсоаз потисна непринуденото желание да се засмее и неочаквано нададе вик, който не беше в текста. Другите двама, спрели в порива си, я изгледаха пренебрежително.
— Съвсем забравих за прането си! — каза Франсоаз. — Трябва да отида в обществената пералня! Иначе ще трябва сама да го изпера!
— Ще отидеш по-късно! — каза Никола̀.
— Не, драги. По-късно, ако ми позволиш, ще работя, за да наваксам времето, което вие ми загубихте.
— О, добре, добре!
Тя ги изостави по средата на един романтичен конфликт, който навярно бяха неспособни да разберат. Провикванията им кънтяха чак до площадката на стълбището.
Половин час по-късно, когато се върна, след като бе свършила работата си, гласовете им не се чуваха. Тя превъртя ключа в бравата, но вратата бе заключена отвътре. Тя се досети какво ставаше в стаята и разгневена, започна да звъни и да тропа. След дълго мълчание Никола̀ й отвори.
— Бях спуснал резето по невнимание! — каза той, усмихвайки се съучастнически. — Глупаво, нали?
Хвърли му мълниеносен поглед и мина в голямата стая. Алисия навярно се беше стъкмила набързо. Малко повече разчорлена отпреди, в зениците и блестеше животинска удовлетвореност. Франсоаз беше готова да избухне, но се въздържа. Ще изглежда смешна, ако ги упрекне — и то в името на кои буржоазни принципи, — че бяха правили любов в стаята й. Освен това те бяха забелязали нейното недоволство. Излишно беше да подчертава. После ще си поговори насаме с Никола̀. Уморена и отвратена, тя ги чуваше да бръщолевят, че са свършили репетицията на тяхната сцена, че ще си тръгнат и я оставят да си пише на пишещата машина. Алисия навлече палтото си от заешка кожа, като разклащаше бедрата и раменете си, сякаш се изкачваше в комин.
— Хайде, чао — каза тя, размахвайки пръсти.
Когато бяха вече далеч, Франсоаз отвори прозореца, за да проветри. Внезапно желание да заплаче стисна гърлото й. Всичко беше грозно в живота й. „Това не може да продължава така!“ — реши тя. Започна да трепери от острия студ, влизащ от улицата. Затвори прозореца, седна пред пишещата машина, препрочете последното изречение, което беше написала, и започна отново да чука по клавишите.
Малко по-късно на вратата се позвъни: писмо по пневматичната поща. Даде бакшиш на раздавача, позна почерка на майка си и отвори плика със страх:
Имала си право, мила моя! Говорих с Ивон. Бях полудяла! Ние се обичаме повече от всякога! Забрави всичко, което съм могла да ти кажа! До скоро виждане! Но не следващата неделя: ще заминем на село като влюбени! Ще ти се обадя тия дни! Много целувки: щастливата ти майка.
— Мисля, че ти фантазираш! — каза Карол. — Тази стая е съвсем малка. Бедното дете не ще може да се обърне!
— А мислиш ли, че му е много широко в нашето антре? — попита Франсоаз.
— Не мога добре да си представя. Толкова ли е тясно у вас? Все пак той е на по-удобно, отколкото ще бъде там горе без течаща вода и без отопление! В края на краищата иди да видиш! Знай, че ако това може да ти послужи…