Тя се помъчи усмивката й да изглежда много благосклонна, защото намерението на Франсоаз й беше противно. Ако Никола̀ се настанеше в помещението за прислугата, той ще слиза в апартамента по двадесет пъти дневно под най-различни поводи: за да вземе душ, за да се постопли, за да телефонира, за да прочете вестници… Кой знае дори дали в края на краищата няма да се настани в една от стаите, опразнени от Франсоаз и Даниел? Беше имала твърде много главоболия, докато отстрани тия двамата, за да приеме риска един натрапник да се вмъкне в живота й на тяхно място. Единствената благоприятна точка в тази работа беше, че заварената й дъщеря, която мразеше, все пак бе принудена да я моли за услуга. Навярно тя беше дошла нарочно по-рано от другите членове на семейството, за да й говори насаме.
— Уверена съм, че ако тази стая се подреди, като се пребоядиса, ще стане много приятна — каза Франсоаз.
И тя се изправи. Карол запали лампата върху трикраката масичка. Около нея се очерта салонът, златист и розов, блестящ като скъпоценен камък на тоя фон от син здрач, идващ от прозорците.
— Може би — въздъхна тя. — Във всеки случай там горе трябва да е задръстено с вехтории!
Франсоаз полетя като стрела, влезе в кухнята, където Агнес си говореше сама пред готварската печка, вдъхна приятния аромат на баницата и попита:
— Втората слугинска стая кой номер беше?
— Тридесет и втори, вляво, във втория коридор — каза Агнес.
И показа връзка ключове, окачена на гвоздей.
Франсоаз не можа да познае таванското стълбище. Мръсните и изтъркани стъпала се издигаха сред ослепително бели стени. Въздухът беше напоен със силна миризма на боя. Но работата не беше свършена. На една площадка бяха оставени кофи, пълни с мътна вода, четки, парцали. След много години безплодни спорове съкооператорите навярно се бяха споразумели най-сетне да поправят и почистят тази част на сградата. Толкова по-добре: така Никола ще има по-приятен вход за своето жилище. Всъщност защо тя се бе двоумила да го настани тук? Та нали Жан-Марк живееше в слугинска стая?
Стигнала до един тесен и слабо осветен коридор, тя отвори вратата на номер 32 и се отдръпна пред планина от прашни пакети, издънени куфари и изпочупени мебели. Тази стая беше още по-малка от антрето, в което спеше Никола. Обезкуражена, тя затвори вратата.
Когато се върна в салона, Даниел и Дани бяха вече там.
— Е, какво мислиш за стаята? — попита Карол.
— Наистина е неизползваема! — каза Франсоаз. — Много жалко.
Тя седна до Дани на дивана и отпусна ръце в полата си.
— Не съжалявай толкова много — каза Карол. — Докато ти беше горе, поразмислих за нещо: Олимпия има една приятелка, Рози Корнай, която работи във фирма за недвижими имоти. Тя дори е специалистка в отдаването на апартаменти под наем. Ще я натоварим да замени твоя срещу друг, по-голям и по-удобен.
— Мислила съм вече за това — каза Франсоаз, — но е невъзможно!
— Защо?
— Защото, ако искаме да имаме по-голям и по-удобен апартамент, ще трябва да платим за преотстъпването. Ние нямаме такива възможности. Освен това не ще намерим жилище на такава ниска цена като нашето.
— Но може, може! Впрочем винаги може да се намери начин за уреждане на въпроса!
— Александър не може да даде нито сантим повече.
— Вие не сте сами! — каза Карол нежно.
Франсоаз се сви. Не искаше да бъде в тежест на никого. Най-вече на баща си. Защото ако той направеше нещо за нея, то щеше да бъде единствено благодарение намесата на тази жена. Днес й беше забавно да го направи добър, както се беше забавлявала вчера да го направи лош, за да покаже своята власт!
— Какво ви трябва по-точно? Всекидневна и две стаи?
— За какво да говорим! — каза Франсоаз. — Никога няма да приема татко да ни помага.
— Той подпомага Даниел!
Франсоаз не знаеше това. Объркана за миг, тя погледна брат си. Седнал с Дани пред ниската маса, той прелистваше с голям интерес модни списания. И двамата не бяха чули какво говореше Карол.
— Не е все едно — прошепна Франсоаз.
— Същото е — възрази Карол. — Защо Даниел, а тебе не?
— Защото Даниел още не печели! — каза Франсоаз.
— Остави гордостта си. Ние сме си свои!
— Не моята гордост е причина, а гордостта на Александър! — каза твърдо Франсоаз.
И се изчерви. Настойчивостта на мащехата й я оскърбяваше. Достатъчно беше тази жена да я окуражи в една посока, за да я накара да избере друга. Не поради постоянната неприязън, а от страх. Всичко у Карол беше пресметнато, нейното благоразположение беше съмнително. Към какво се стремеше тя? Може би просто да принуди Франсоаз да й бъде признателна? Една степен по-високо от омразата. Франсоаз се разкая, че й беше говорила за стаята. Появата на баща й пресече тези мисли. Той извика, че умира от жажда. Събраха се около ниската маса, където бутилките, купичката с лед, чиниите с мезета създаваха отморяващо впечатление. Още погълната от разговора, който бе имала с Карол, Франсоаз чу баща си да казва, че в кантората си е имал телефонен разговор с Мадлен: била добре, но се оплаквала, че племенниците и племенничката й били толкова мързеливи, че не й пишели! Даниел възрази, че не било вярно, че неотдавна й бил изпратил пощенска картичка.