— Очарователна! — каза тя. — Извадих й палеца от устата. Ако беше я видял…
Свали пеньоара си и го хвърли върху фотьойла. Жестът на ръката раздвижи рамото й и изопна бедрото й. Изведнъж на Шарл Совело му се видя хубава, стройна, здрава като една от тия гръцки девици с развети воали, които танцуват по стените на вазите. Искаше да й го каже, но се побоя да не го намери смешен и извърна очи. Мариан си легна и угаси лампата. Дневната светлина вече прозираше през пердетата. След половин час будилникът щеше да звънне.
X
Жилбер затвори тетрадката си и запита непринудено:
— Истина ли е, че ще се жениш за Валери?
— Да — каза Жан-Марк.
— Съобщи ми го баба снощи. Защо ти никога не си ми говорил по този въпрос?
— Защото не беше още официално решено. Трябва да се видя с баща и вдругиден.
— И трябваше да се реши официално, за да ми кажеш?
Жан-Марк не отговори, стана и запали цигара.
— Вдругиден! — продължи Жилбер. — Сериозна работа! Добре ли размисли?
— Естествено!
— Не те виждам съпруг на Валери. Вие сте толкова различни един от друг! В края на краищата това е твоя работа! Кога ще бъде?
— Ще обявим годежа си в края на месеца и предполагам, скоро след това ще се венчаем.
Жилбер взе един том от библиотеката, завъртя го между пръстите си и го постави на мястото му. По лицето му се изписа смущение. Той каза:
— Значи няма да се виждаме повече?
— Защо искаш да не се виждаме повече?
— Защото в живота си ще бъдеш зает с друга работа, а не с даване уроци на братовчеда на жена си!
Жан-Марк се усмихна и прошепна:
— Знаеш ли, Жилбер, когато дойдох тук за първи път, аз мислех само за печеленето на пари. Сега за мене всичко се промени. И за тебе също, надявам се. Съвсем няма да ми е приятно, ако в твоите очи съм само един платен учител!
— Ти си ми единственият приятел — каза Жилбер, като наведе глава.
Настъпи мълчание. Жан-Марк погледна часовника си: седем и четвърт. Взе пардесюто си, което бе хвърлил върху един стол точно под акварела на Дюфи.
— Тръгваш ли си вече? — попита Жилбер.
— Да.