Филип се трогна, като видя, че въпреки състоянието си тя е толкова мила към децата, които дори не бяха нейни. Когато я наблюдаваше в стихията на нейния чар, той понякога се съмняваше в омразата й към него и се надяваше да я спечели отново. В миналото той толкова често я беше мамил! От любопитство, от авантюризъм. Какво ли не би дал, за да я притежава напълно сега! Тя му се усмихваше, тя му говореше любезно пред тази млада публика и уловил се в играта, той се пренесе пет години назад, в началото на техния брак. Едно глупаво празнично чувство го обземаше. На масата той се видя седнал срещу Карол й неговата радост, неговото увлечение се увеличиха необикновено. Желанието да блесне пред нея го накара да разкаже по шеговит начин за срещата си в бюрото с американски клиенти, които мъчно си развързвали кесията. Той умело ги описваше и имитираше акцента им. Карол свали очилата си. Той прочете радост в очите й и си приписа заслугата. Агнес започна да поднася яденето. Патицата с маслини благоухаеше, виното, едно леко „Монтраше“ 1959, беше сладко и парещо, вечерята обещаваше да бъде блестяща. Дори Дани, която Филип избягваше да гледа, откакто беше деформирана от бременността, не му правеше лошо впечатление, когато случайно очите му попадаха на издутия й корем и на смешното й лице. Използувайки едно затишие, Даниел започна да възхвалява своя преподавател по философия, някой си Колере-Дюбрусар. Още в деня на започването на учебната година този изключителен човек покорил учениците си с оригиналните си възгледи и дружелюбния тон, с който ги изразявал.
— Нали разбирате — казваше Даниел, — бяхме учили малко философия миналата година в реалката, но с оня чичо Потие беше истинска смехория. Колко съм доволен, че презаписах! Сега поне се обогатявам, развивам се, схващам всичко! Човек, който не е изучавал философия, куца в живота!
— Не съм изучавал философия и нямам чувството, че съм куц — каза Филип, като се засмя.
— Не, разбира се, татко! Но все пак, когато човек премине курса по философия, вижда по-съзнателно и по-задълбочено своя жизнен опит.
Той говореше с такава страст, че Дани, захласната от възторг, забравяше да яде.
— Досадно е — каза Александър, — че всяка философия по същество има различно схващане. Няма ли да бъдеш разкъсан между тридесет и шест теории, когато ще трябва да живееш например като баща?
— Ще си избера теорията, която ще преценя, че най-добре отговаря на действителността.
— При нужда ще създадеш още една теория!
— Защо не?
Александър се усмихна.
— Бих желал да бъда на твоите години.
— Защо?
— Защото това е възрастта на слепите убеждения.
— А твоята възраст да не е възраст на методическо съмнение?
— Нека приемем: възраст на разумния скептицизъм. Не е ли такова и вашето мнение, Филип?
Върнат в действителността, Филип трепна: той плуваше в очите на Карол. Тя бе поискала да й сервират топъл бульон и сухари.
— Да — каза той малко наслуки, — скептицизмът е неразделен от правосъдието. Да бъдеш безпристрастен значи да бъдеш скептик.
— Грешиш, като не вземаш от тази патица, Карол — каза Даниел. — Чудесна е.
Агнес, която се въртеше около масата, се възгордя.
— Но да — каза Филип. — Трябва да хапнеш малко…
— Не, не! — каза Карол. — Това не е по силите ми. Едва дишам.
Тя се изсекна.
— Ще видиш — каза Александър на Даниел, — когато станеш баща, ще промениш мнението си.
— За какво?
— За философията! Детето иска материални грижи. Бифтекът измества облаците, задължението да изкарваш хляба си изтласква Спиноза.
— Какво знаете вие? — каза Карол с лукаво кокетство.
Александър изгледа всички с весел поглед и каза:
— Моят син ми създава големи грижи.
Настъпи миг на изумление. Франсоаз силно почервеня.
— Вие имате син? — извика Карол.
Тя притискаше кърпичката към носа си и над този бял тампон пулеше сивите си очи с удължени с молив краища. Филип установи, че от всички присъстващи само жена му и той изглеждаха учудени. Безспорно Франсоаз отдавна беше поверила тази тайна на брат си и на Дани.
— Вие имате син? — повтори Карол. — На колко години е?
— Шестнадесет и половина! — каза Александър.
— Вече… Но… значи вие сте станали баща на…
— Седемнадесет години.
Карол си пое дъх, разцъфтя в светска усмивка и прошепна: