Драги Камерер! Предлагам Ви да се поупражнявате по социална психология, като анализирате тази ситуация, която съдържа доста нови моменти.
Сега, когато основите на монокосмическата прогресорска стратегия горе-долу Ви се изясниха, навярно по-добре от мен ще успеете да разпределите основните насоки на контрастратегията и тактиката за разкриване на отделните моменти от дейността на Странниците. Явно търсенето, отделянето и подготовката за приобщаване на съзрелите индивиди трябва да се съпровожда от явления и събития, достъпни за внимателния наблюдател. Може да се очаква например да се зародят масови фобии, нови учения от месиански тип, да се появят хора с необикновени способности, някои хора да започнат да изчезват по необясним начин, внезапно, като по чудо у хората да се зараждат нови таланти и т.н. Настойчиво бих Ви препоръчал да не сваляте очи и от тагорците и главанаците, акредитирани на Земята — те са доста по-чувствителни от нас към чуждото и неизвестното. (В този смисъл трябва да следите поведението и на земните животни, особено на стадните и на онези, които притежават зачатъци на интелект.)
Разбира се, трябва да внимавате какво става не само на Земята, а и из Слънчевата система като цяло по Периферията и най-вече в малко познатите райони на Периферията.
(Край на първия документ)
ВТОРИ ДОКУМЕНТ
До президента на сектора „Урал-Север“
Дата: 13 юни 94 година
Автор: М. Камерер, началник на отдела за извънредни произшествия
Тема 009: „Посещението на старата дама“
Съдържание: Смъртта на А. Бромбърг
Президенте!
Професор Айзък Бромбърг почина внезапно в санаториума „Бежина ливада“ на 11 юни т.г. сутринта.
В неговия личен архив не бяха открити никакви бележки, свързани с модела „Монокосмос“, и изобщо там няма никакви бележки относно Странниците. Продължаваме да ги търсим.
Прилагам медицинското заключение за смъртта.
(Край на втория документ)
Тъкмо в този ред прочете документите в началото на 95-а година моят млад стажант Тойво Глумов и, разбира се, не бе възможно те да не му направят силно впечатление, да не го подтикнат към съвсем определени предположения, още повече че се сбъдваха и най-мрачните му очаквания. Семето попадна в благодатна почва. Той незабавно издири медицинското заключение и когато не откри в него абсолютно нищо, което би могло да потвърди подозренията му, а те му се струваха толкова естествени, Тойво Глумов поиска разрешение да се обърне към мен.
Добре помня това утро — навъсено, снеговито, с истинска виелица зад прозорците на кабинета. Може би тъкмо заради контраста. Защото телом бях тук, в зимния Урал, и очите ми безсмислено се взираха в струйките снежна вода по стъклата, ала в мисълта си бях обграден от тропическата нощ над топлия океан и във фосфоресциращата пяна, която току заливаше полегатия песъчлив бряг, пред очите ми се поклащаше гол труп. Тъкмо бях получил съобщение от Центъра за трети смъртен случай на остров Матуку.
В този момент пред мен се появи Тойво Глумов и като пропъдих видението, аз го поканих да седне и да каже какво има.
Без никакви заобикалки той ме попита смятам ли разследването на обстоятелствата около смъртта на доктор Бромбърг за приключено.
Леко учуден му отвърнах, че всъщност никакво разследване не е имало, както няма нищо особено и в обстоятелствата около смъртта на един сто и петдесет годишен старец.
Къде са тогава бележките на доктор Бромбърг по темата „Монокосмос“?
Обясних му, че по всяка вероятност такива бележки никога не е имало. Очевидно когато е пишел писмото, доктор Бромбърг е импровизирал. Той беше блестящ импровизатор.
Трябва ли тогава да смятаме, че писмото на доктор Бромбърг и съобщението за смъртта му, изпратено от Максим Камерер до президента, съвсем случайно са се озовали едно до друго?
Погледнах го, видях решително свитите тънки устни, издаденото като на бик чело с падналия кичур бели коси и ми стана съвсем ясно какво очаква да чуе от мене сега. „Да, Тойво, да, моето момче — искаше да му кажа, — и аз мисля като тебе. Бромбърг се е досетил за много неща и Странниците са го премахнали, като са откраднали и безценните му книжа.“ Но, разбира се, нищо такова не мислех и нищо такова не казах на моето момче Тойво. И аз не знаех как документите са се озовали един до друг. Трябва наистина да е станало случайно. Така му и обясних.
Тогава той ме попита дали сме започнали да разработваме на практика идеите на Бромбърг.