Щастие. Нали така бе казала.
Може би и той беше готов да плати за другата й стока.
4
Никога не се унижавай да проявиш безчестие, независимо от обстоятелствата. Такова поведение омърсява ослепително бялото кралско достойнство на семейството ни.
— Ваше височество. — Мистрес Дуб стоеше достатъчно близо до Кларис, за да чуе всяка дума. Сега се втурна напред и направи дълбок реверанс. — Присъствието ви е чест за скромния ми магазин. — Изричайки тези думи, тя хвърли триумфален поглед към другите жени.
Кларис потисна един стон. Познаваше този тип жени. Без съмнение мистрес Дуб щеше да разгласи навсякъде историята как в магазина й е гостувала принцеса и нямаше да престане да говори за нея, докато другите жени не заплашеха да я убият с камъни. Кларис, естествено, държеше да говори с Розабел на четири очи. Въпреки това беше длъжна да се държи учтиво с мистрес Дуб. Да прояви пренебрежение, беше непочтено… и в крайна сметка лошо за сделките.
— Много ви благодаря за любезността. И от мое име, и от името на Ейми Розабел.
Мистрес Дуб се усмихна превзето и отвори тясната, боядисана в зелено врата. На малката витрина до вратата бяха изложени шапки, скучни и сиви като всичко друго в това място.
— О, нима правите и шапки! — извика Кларис. — Колко сте талантлива!
— Давам най-доброто от себе си, Ваше височество. — Тя й отвори широко вратата и закима усърдно, докато Кларис влизаше.
Мис Розабел стоеше пред огледалото в мрачния дюкян и изтриваше от носа и брадичката си остатъците от крема. Посетителката спря на прага.
— Най-модният цвят в Лондон е турскосиньото. Но вие сигурно знаете. — Кларис се усмихна на шивачката, докато избираше цвят, подходящ за всеки тен. — Мога да си представя, че точно в този момент шиете цял куп рокли и шапки в този цвят.
Мистрес Дуб пое дълбоко въздух.
— Ами… да! Точно така! В… задната стая.
— Сега ще проведа частен разговор с мис Розабел. — Кларис дискретно й посочи вратата. — Естествено, после ще говоря и с вас. Сигурна съм, че разбирате. — Тя затвори енергично вратата пред поласканата физиономия на шивачката.
— Отлично се справи. — Мис Розабел излезе от сянката. — Старата вещица ще се хвали с приятелството ти месеци наред.
Враждебността и подигравката в тона й бяха ясно доловими и това не беше учудващо. Все пак мис Ейми Розабел не беше никоя друга, освен принцеса Ейми от Бомонтен, седемнадесетгодишната сестра на Кларис.
Кларис й отговори на немски език. Когато бяха сами, двете с Ейми често сменяха езиците. Така поддържаха наученото и объркваха онези, които случайно ги подслушваха.
— Аз съм принцеса и съм длъжна да бъда любезна.
Раздразнената въздишка на Ейми беше поредното доказателство, че намира Кларис традиционна и скучна.
— Да, да, и двете сме принцеси. Принцеси на Бомонтен. — Момичето изтри бялата пудра от лицето си и изсъска гневно — Сестри, свързани с кралската кръвна линия и вечни изгнаници. Според твоите собствени думи това оправдава всичко.
Кларис се наведе и посегна към кърпата.
— Почакай, аз ще го направя.
Ейми се отдръпна и не и позволи да я докосне.
— Сама ще се справя — отвърна разгорещено тя. — Колко пъти съм го правила…
Кларис се натъжи. Колкото повече градове и села обикаляха със стоката си, толкова по-нещастна ставаше Ейми.
По-добре да обиколи магазина и да огледа роклите, които шиеше мистрес Дуб. Междувременно Ейми завърши превръщането си от скучна, скромна шивачка, още нова в града, в момиче, което беше почти красавица. Още няколко сеанса с Кларис и малката щеше да стане прекрасна — живо свидетелство за ефекта на тайния кралски крем за лице. Когато дойдеше времето да изчезнат, Ейми щеше да тръгне след сестра си като истинска принцеса.
Когато свърши, Ейми се опря с две ръце на рамката на огледалото и затвори очи. Гласът й трепереше от гняв.
— Ти какво си мислиш, че правиш тук?
Кларис потрепери, но отговори с добре изиграно безгрижие:
— Първият сеанс мина добре, нали?
— Не, не е! — Вече можеха да си говорят свободно и Ейми даде воля на буйния си темперамент. — В писмото си те предупредих. Писах ти, че това място не е подходящо за нашия малък театър. Но ти винаги знаеш всичко по-добре!
Кларис мина на френски.
— Нямаме никакви пари. Нямаме и време да си изберем друго място.