Кларис не възрази. Гърлото я болеше адски, струваше й се, че никога вече няма да може да диша нормално. Навсякъде по тялото си усещаше натъртвания и драскотини. Най-силна беше болката в скулата, където я бе улучил юмрукът на Феърфут. Развеселено отбеляза, че вече е по-добре, когато осъзна, че утре със сигурност няма да се погледне в огледалото. Суетността й се обаждаше — това бе добър знак.
Предстоеше й да пътува с Робърт. Да се прибере у дома.
Проследи го с поглед, докато той се промъкваше към къщичката на пазачите. Кимна на непознатия, вдигна безшумно резето и двамата се втурнаха вътре. Кларис чу глухи удари, кратък вик и после настана тишина.
Робърт застана на прага и й махна да се приближи. Тя се подчини с готовност. Той я бе спасил. Нищо в живота й не можеше да се сравни с този миг. Колко пъти беше измъквала Ейми и себе си от неприятни ситуации — а сега Робърт я бе спасил, сякаш беше безпомощна принцеса. Кларис беше омагьосана от тази роля. И от него. От Робърт.
В къщичката на пазачите непознатият тъкмо бе взел от ръцете на паднал в безсъзнание пазач дебела тояга. Едрият, мършав пазач беше много грозен и Кларис се потърси отвратено. После въздъхна облекчено и се сгуши в силните ръце на Робърт.
Той я притисна до себе си с такава сила, че двамата станаха едно същество. Потърка буза в темето й и въздъхна едва чуто. Тя притисна глава до гърдите му и се вслуша в биенето на сърцето му. Мъжкият му аромат я обгърна и тя разбра, че иска да остане завинаги в обятията му.
Непознатият се покашля многозначително.
Робърт вдигна глава. Очевидно разбра намека, защото каза:
— Той е прав. Трябва веднага да се махнем оттук. Пазачите ще се освободят от въжетата и ще извадят Феърфут от килията. Тогава тук ще настане същински ад.
— Знам. — Кларис се отдели от него. — Да тръгваме.
Непознатият ги наблюдаваше спокойно. Лицето му беше неразгадаема маска и отново нещо у него събуди вниманието и подозренията й. Познаваше го, беше готова да се закълне, че го познава. В осветената от няколко свещи стаичка убеждението й се засили и тя пристъпи към него, водена сякаш от принуда.
— Къде съм ви виждала преди? — попита съвсем тихо.
— Преди три нощи в горичката зад къщата. Промъкваше се между дърветата — отговори Робърт.
— Не. — Кларис поклати глава и стомахът й се сгърчи. — Това не е всичко.
— Не, не е всичко. — Дълбоко хлътналите тъмни очи на непознатия се впиха в нейните. — Спомни си, Кларис. Мисли за миналото. Върни се назад. Пренеси се в деня, когато баба ти провъзгласи Сорша за кронпринцеса и я сгоди за млад мъж…
— За теб. — Гърлото й пресъхна и следващите думи бяха дрезгав шепот. — Ти си Рейнджър. Ти си кронпринцът на Ришарт.
30
Еднакво лесно е да обичаш принц и просяк.
Закъсня. Робърт гледаше втренчено Кларис и нейния принц. Безнадеждно закъсня.
Твърде дълго беше чакал да й каже, че я обича. Сега принцът беше тук и щеше да я отведе в Бомонтен. И тя щеше да тръгне с него, защото…
— Не! — извика той. — Не, чуйте ме!
Принц Рейнджър се обърна назад, сякаш бе чул нещо в крепостта.
— Трябва да се махнем оттук. — И предложи ръката си на Кларис.
Лицемерен мръсник! Робърт застана до Кларис и също й предложи ръката си. Тя премести поглед от единия към другия мъж, после сложи ръката си върху лакътя на Робърт.
Принцът отстъпи. Не изглеждаше съкрушен. Просто чакаше.
— Можеш ли да ходиш? — осведоми се тихо Робърт.
— За да се махна оттук, съм готова да тичам по целия път до… — Кларис млъкна изведнъж.
До Макензи Мейнър. Кажи го! Искаше да се върнеш в Макензи Мейнър. Да се върнеш вкъщи!
Не посмя.
— Да, мога да ходя — отговори тихо.
Докато бързаха навън, Робърт я подкрепяше. Можеше и да не го прави, защото Кларис се държеше мъжки. Но той искаше да я докосва, да се увери, че още е негова.
Прекалено дълго чаках. Защо не й казах, че я обичам?
Докато Робърт и Кларис тичаха към изхода, принц Рейнджър затръшна вратата на къщичката.
На половината височина на гористия хълм пред крепостта Кларис се задъха и Робърт веднага спря. Не искаше да я мъчи повече. Тук никой не можеше да ги види, а и не се очакваше съдия Феърфут да излезе толкова скоро.
Принцът остана на разстояние. Може би усещаше напрежението им. Или знаеше, че Робърт ще бъде принуден да плати висока цена за помощта му.
А може би просто чакаше Кларис да каже на спасителя си, че всичко е свършило и трябва да си замине. И тогава да я отведе. Завинаги.