Бащата на Рейнджър, крал Платон, беше убеден, че те са най-красивите момичета в Европа. Собственият им баща, крал Раймунд, сияеше от гордост, когато се показваше с тях. Във всички дворове се говореше за грацията и добродетелите им. Рейнджър беше готов да повярва, че приказките за красотата им са верни. Но откакто се помнеше, той гостуваше в Бомонтен веднъж в годината и за него момичетата бяха понякога весели другари в играта, понякога досадно присъствие. Не можеше да им прости, че непрекъснато го дразнят и не проявяват респект пред възрастта и високото му положение.
— Днес ще посрещнем посланика на Франция. Това е официална визита и всички погледи ще бъдат устремени към вас, кралските принцеси на Бомонтен. — Кралица Клаудия носеше косата си стегната на кок на тила и нито едно косъмче не смееше да се изплъзне от него. Диадемата на главата й беше украсена с искрящи диаманти и сапфири. Небесносинята кадифена рокля подхождаше перфектно на очите й.
Рейнджър беше убеден, че кралицата е най-малко на сто години, а може би и на сто и петдесет. Кожата й беше сбръчкана, но без нито едно старческо петно или спукани капиляри. Някои си шепнеха, че била вещица, и Рейнджър беше готов да им повярва. Защото носът й беше дълъг и остър и всички знаеха, че приготвя тайнствени питиета в кухнята на палата. Старата дама изискваше съвършенство — от себе си и от всички други около нея. И го получаваше.
Самият той бе огледал много внимателно официалния си костюм, преди да излезе от стаята си. Бе убеден, че бялата ленена риза блести, а тъмният костюм стои съвършено на раменете. При това си бе разрешил да се възхити за малко на мускулестото си тяло. Графиня Дюбел винаги твърдеше, че ще стане великолепен мъж. Да, графинята имаше право.
Кралица Клаудия спря пред най-малката си внучка.
— Ейми, покажи ми ноктите си.
Момичето колебливо протегна ръце.
Кралицата огледа внимателно пръстите и ноктите.
— Изглеждат по-добре — промърмори тя — Поне са чисти. Но никоя принцеса не си гризе ноктите. Не забравяй, че твоите ръце и всяка част от теб представляват кралския дом на Бомонтен. Всичко, което правиш и казваш, се мери на златна везна, затова трябва да е извън всяко подозрение.
Шестгодишната Ейми приличаше на горско джудже. Косата й беше черна като къдриците на Рейнджър, освен това беше искрена и честна и дори баба й не беше в състояние да я научи да се сдържа.
— Но, бабо, аз много обичам да си гриза ноктите. Ако трябва да престана, предпочитам да не съм принцеса.
Умният отговор на Ейми отекна в залата и принцът с мъка потисна усмивката си, Кларис закри очите си.
— Бабо — проговори сериозно Сорша, — Ейми не искаше да каже това. Тя е само на шест годинки.
Сорша беше дванадесетгодишна, косата й беше червена като прясно отсечени медни монети, характерът й беше мек и сговорчив. Според Рейнджър вечните поучения на кралица Клаудия за кралските задължения бяха задушили волята й. Това беше много жалко, защото един ден той щеше да се ожени за нея — така бяха решили бащите им. Сигурно само след година щеше ужасно да му доскучае.
Кралица Клаудия изгледа ледено голямата си внучка.
— Знам на колко години е Ейми. Подобни изказвания са крайно неподходящи, независимо от момента. — Леденият поглед се устреми към Ейми и момиченцето замърда неспокойно. — Честта, която си готова да отхвърлиш, се пада само на няколко привилегировани. Истинската принцеса трябва да е готова по всяко време да посвети живота си на своята страна и своето семейство. В сравнение с това високо задължение няма нищо по-лесно от отхвърлянето на лоши навици като гризането на ноктите.
Ейми заби пети в дебелия килим, който водеше към трона.
— Тогава сигурно не съм истинска принцеса — изръмжа тя.
Кларис едва потисна смеха си. Кралица Клаудия веднага се обърна към средната си внучка. Кларис беше на единайсет години, с дълга руса коса и прекрасно лице. Ноздрите на старата дама потрепериха от гняв.
— Не смей да подкрепяш дързостите й!
— Няма, бабо. — Ала очите на Кларис продължиха да святкат дяволито и тя смушка сестра си с лакът. Кронпринцесата се намръщи и я ощипа.
Кралица Клаудия удари с бастуна си по пода. Принцесите се изпънаха и застанаха мирно.
Откакто майката на момичетата почина преди четири години, кралица Клаудия контролираше всяка минутка от живота им. При това беше толкова строга и лишена от чувство за хумор, ще Рейнджър беше убеден, че никога не е била млада.