— Ейми, ще изпратя в покоите ти мехлем, с който ще мажеш ноктите си сутрин и вечер — заяви твърдо старата кралица. — Той ще те излекува от лошия навик и ще ти помогне да се държиш прилично.
— Да, бабо — отговори напевно момиченцето и примирено сведе глава.
Кралицата насочи вниманието си към Кларис.
— След като темата очевидно те забавлява, ще ми помогнеш да приготвя мехлема.
Лицето на момичето помрачня.
— Да, бабо.
— Всички принцеси от кралското семейство на Бомонтен са се учили да приготвят разкрасяващи кремове по тайни кралски рецепти. Сорша вече ги знае. Време е и ти, Кларис… — Старата дама се наведе напред и по лицето й се изписа ужас. — Наистина ли подушвам миризма на кон? — Отново пое дълбоко въздух и погледна унищожително внучката си.
Кларис се отдръпна рязко.
— Френският посланик подари на татко прекрасен арабски жребец. Отидох да го видя и го помилвах по шията. Само веднъж!
— Веднъж е твърде много — отсече сърдито кралицата. — Принцесата никога не милва коне за удоволствие.
Рейнджър сметна за нужно да протестира.
— Но, кръстнице, Кларис обича конете и се оправя толкова добре с тях, че даже конярите й се възхищават.
Кралицата вдигна бастуна и го заби между ребрата му.
— Млади Рейнджър, още не си навършил необходимата възраст, за да напишеш нова книга на кралете.
При годишните му посещения в Бомонтен старата кралица често заповядваше на момчето да преписва откъси от книгата на кралете, за да го накаже за провиненията му. Ако и днес му заповядаше да го направи, той нямаше да намери сили да се противопостави.
Сорша обаче му кимна с благодарност. Явно оценяваше високо застъпничеството му за сестра й.
Двамата не се бяха виждали почти година и Рейнджър с учудване установи, че бъдещата му годеница е много пораснала. За съжаление стъпалата и дланите й все още бяха твърде големи в сравнение с тялото и тя се движеше доста тромаво. Баща му предричаше, че Сорша ще стане още по-висока. Кларис също бе пораснала, макар и не толкова, фигурата й постепенно се оформяше. Ейми все още си беше весело хлапе, което при всеки удобен случай протестираше срещу ролята на принцеса, която искаха да му наложат.
Всички придворни уверяваха Рейнджър, че трябва да се смята за щастлив, задето един ден ще се ожени за една от трите принцеси. Но той беше недоволен, че други са избрали годеницата му. Той беше вече възрастен. Истински мъж. Можеше и сам да си избере съпруга, В момента беше готов да се ожени за контеса Дюбел. Единственото, което го спираше, беше възрастта й. Тя беше поне двайсет и петгодишна… Освен това имаше жив съпруг. Рейнджър гонеше далеч възраженията на съвестта си, когато нощем се промъкваше тайно в леглото й. Той обичаше тази прекрасна, жизнена и скандално известна дама.
С глас, от който кръвта замръзна в жилите му кралица Клаудия заяви на Кларис:
— Мога само да се надявам, че с егоизма си не си провалила предстоящия прием. Щом свършим, ще ти дам от моя специален сапун, за да се измиеш до лактите. Разбра ли ме? До лактите!
— Да, бабо — отговори със слаб гласец Кларис.
— И никакви коне повече! — Сякаш предусетила повторното възражение на Рейнджър, тя се обърна към него: — А ти, кронпринц Рейнджър, какво ще правиш по време на приема?
Момчето се поклони неохотно. Знаеше какво иска да чуе от него кралицата, но нямаше да й достави това удоволствие.
— Ще се прозявам — отговори небрежно той.
Отговорът го унищожи без остатък.
— Да си от кралска кръв означава да знаеш как да се прозяваш със затворена уста.
— Разбира се. — Бързият й ум го изненада. Трябваше да се сети навреме. Тя имаше готови мъдрости за всякакви случаи.
Кралица Клаудия се обърна към голямата си внучка:
— Пъпка ли виждам на челото ти?
Сорша попипа малката издутина.
— Съвсем дребничка…
— Никакво масло повече. И никакви сладки неща. Два пъти дневно ще си миеш лицето с моя лосион… — Старата дама вдигна брадичката на Сорша с два пръста и я измери с критичен поглед. — Нанасяй и оцветяващия ми лосион, за да прикриеш пъпките. Принцесата трябва винаги да има перфектно лице. Никога не забравяй, че не всички ти мислят доброто.
В стената зад трона се отвори врата, появи се дребен, набит джентълмен. Носеше униформа, почти скрита от ордени и ленти. Крал Раймунд. Лицето му бе украсено от великолепен мустак и рунтави бакенбарди, сините му очи бяха досущ като майчините му. Само че при вида на дъщерите му засвяткаха радостно. Изглеждаше уморен от постоянните бунтове в кралството, но въпреки това разпери ръце.