Тази жена изобщо не се страхуваше от него. Тя не се страхуваше от нищо. Кръвта на Робърт се стопли като бренди над пламък и той усети горещината на опиянението. До днес беше вярвал, че следващите дни ще са същински ад. Може би наистина го очакваше ад, но поне щеше да има свой личен ангел, който да го придружи в чистилището.
Кларис посегна към юздите на Блейз. Робърт не оттегли ръката си и пръстите й докоснаха неговите.
— Умен съвет. Вероятно ще го последвам.
Той втренчи поглед в очите й и не се отдръпна. Кларис преглътна, но не извърна поглед.
Добре. Много добре.
Блейз духна в ухото й, сякаш й пошепна някаква тайна, и тя го отведе няколко крачки настрани. Остави след себе си невероятен аромат на свежи цветя и подправки. Парфюмът й беше прекрасен.
— О, Ваше височество, не е чак толкова лошо. — Хенри се опря тежко на бастуна си. Някога беше изпълнявал длъжността кмет на Фрея Крегс и се чувстваше задължен да защитава родното си място. — Имаше двама скитници, които нападаха мирните пътници и селяните. Големи побойници, и двамата, служеха си умело с тоягите. Докато лордът отсъстваше, се показваха открито. Ала когато постави патрули, негодниците избягаха. Сега сигурно се подвизават някъде по пътя за Единбург.
Кларис се усмихна тържествуващо на Робърт.
— Значи мога да сляза във Фрея Крегс без никакви притеснения.
— Боя се, че като видят върволицата от великолепни карети по пътя за Макензи Метър, много крадци ще се почувстват привлечени от богатата плячка и ще се върнат. — Робърт наистина се опасяваше от подобно развитие на нещата. В същото време се надяваше крадците да се върнат, най-добре през някоя от нощите, когато не можеше да заспи. Тогава щеше да се изправи лице в лице с тях и да им даде да разберат, че е крайно време да си потърсят друга професия. Или поне други ловни полета. О, да, той умееше да бъде много убедителен. — Разберете, Ваше височество, длъжен съм да ви придружа, ако решите да се разходите до Фрея Крегс.
— Виж го ти младия елен — изръмжа Джилбърт. — Да знаете, Ваше височество, страх го е, че може да ви откраднем!
Усмивката замръзна на устните й.
— Но аз не му принадлежа.
Робърт едва не се изсмя. Я да видим как Джилбърт ще се измъкне от тази ситуация!
— О, разбира се, че не, Ваше височество, не исках да кажа това… Имах предвид… — Старецът погледна безпомощно другарите си и Хамиш му се притече на помощ.
— Сигурен съм, че знаете много интересни истории, Ваше височество.
Кларис изгледа мрачно Робърт, сякаш за всичко бе виновен само той. Лордът й отговори с невинно вдигане на веждите.
— Например — продължи бързо Хамиш, — как сте намерили този прекрасен кон.
— Наистина е прекрасен. Наполовина арабски, наполовина бомонтенец. Едно от най-хубавите животни, които някога съм яздила. — Тя помилва Блейз, сякаш беше куче, а не огромен жребец, който като нищо можеше да я стъпче с копитата си. — Подарък от баща ми, краля.
Робърт отбеляза, че лъжата излезе съвсем гладко от устата й. Очевидно имаше опит. Това го зарадва. Също като слабия, неподдаващ се на дефиниране акцент и леко дрезгавия глас, неустоим за мъжете. Тя беше лъжкиня, опитна лъжкиня и той щеше да я използва, за да изпълни мисията си.
Хенри се олюля. Дългото стоене прав го изморяваше. Кларис го забеляза и се обърна към Робърт.
— Готова съм, милорд. — Говореше му сериозно, съвсем различно от непринудената любезност, с която бъбреше със старците. Кимна на своите нови приятели и обясни: — Пътувала съм дълго и имам нужда от почивка. Затова ви моля да ме извините, джентълмени…
— Естествено, естествено. — Хенри се ухили и другите старци го последваха. — Време е двамата млади да се приберат в Макензи Мейнър. Прекрасно място, Ваше височество. Убеден съм, че лорд Робърт ще ви приеме, както подобава.
Старците кимнаха окуражително на господаря си. Държат се, сякаш принцеса Кларис е последният ми шанс за спасение, помисли си раздразнено той.
В действителност тя беше последният му шанс да си отмъсти на смъртния враг, който му бе отнел честта и бе предал приятелството им.
Последният шанс за сладко и славно отмъщение.
6
Гладният вълк и малкото агънце може да си легнат заедно, но агънцето трябва постоянно да държи едното си око отворено.
Милисънт яздеше редом с принцеса Кларис и брат си по стръмния, изпъстрен с много завои път към Макензи Мейнър и с тихо задоволство следеше как Робърт и принцесата си разменят остри думички и умни отговори.
— Лорд Хепбърн. — Принцеса Кларис направляваше без усилия огромния си кон и не му позволяваше да се разиграе. Красива, темпераментна жена, а облеклото й е толкова елегантно, каквото аз никога няма да постигна, каза си без завист Милисънт. — Както чух, наскоро сте се завърнали от Иберийския полуостров. Ще ми разкажете ли къде ви отведоха пътуванията ви?