Точно така изглеждаше в момента, докато яздеше и я гледаше.
С движение, което го изключи от разговора, принцесата се обърна към Милисънт:
— Разкажете ми за бала, който давате.
Милисънт не си направи труда да потисне гордостта, която я обзе.
— Моят брат дава бал за полковник Оскар Оугли.
— Героя от войната? — Принцесата явно бе впечатлена, и не без основание. За геройствата на полковник Оскар Оугли пишеха всички вестници. Името му беше в устата на хората. Грамадната фигура, впечатляващата външност и изискаността му го бяха направили още по-популярен. Говореше се, че уелският принц търсел съвета му, а кралското семейство възнамерявало да го удостои с титла, подобаваща на заслугите му. Полковник Оугли даже бе написал книга, която Милисънт купи и заповяда да подвържат в най-фина кожа. Сега стоеше на почетно място в салона й.
— Полковник Оугли ще дойде тук?
— Той беше моят командващ офицер на Иберийския полуостров — обясни кратко Робърт. — Да отпразнувам завръщането му — това е най-малкото, което мога да направя след… геройските му дела.
Принцесата кимна възхитено.
— Истински късмет е, че сте го убедили да дойде!
Робърт сведе глава към земята и се усмихна едва забележимо.
Милисънт знаеше какво мисли брат й. Според него полковник Оугли трябваше да се смята за почетен, че Хепбърнови са го поканили да им гостува. Може би трябваше внимателно да обясни това на принцесата.
— Естествено, ние сме много радостни, че полковникът прие да ни посети. Това е единственият бал в Шотландия, за който е дал съгласието си.
Още преди Милисънт да е завършила изречението, Кларис разбра какво намекваше.
— Разбирам. Каква чест за полковник Оугли, че Хепбърнови са решили да отпразнуват завръщането му.
С тези думи принцеса Кларис отново доказа колко е изискана и учтива. Милисънт не знаеше защо Робърт бе настоял принцесата да се настани в Макензи Мейнър, но се бе осмелила да присъедини и своята покана към неговата — естествено, не с такъв решителен, едва ли не заповеднически тон. Беше приятно изненадана от държанието й. Красивите жени обикновено я плашеха. Но въпреки красотата си принцесата беше общителна и се държеше съвсем естествено. Как се засмя, когато Милисънт се пошегува с малката си сестра Прюдънс… Накратко, Милисънт можеше да си представи, че двете ще станат приятелки.
Вярно, Кларис беше принцеса. Може би Милисънт не биваше да очаква двете да имат нещо общо…
— Скъпа лейди Милисънт — продължи Кларис, — ужас ме обзема, като си помисля колко много работа сте имали с този бал! Моля ви, кажете ми какво мога да направя за вас. С удоволствие ще ви помогна, все едно за какво се отнася.
Още преди Милисънт да е успяла да й благодари, се намеси Робърт.
— Като вземете участие.
Принцесата се обърна рязко.
— Невъзможно! — изсъска тя и думата отекна като пистолетен изстрел.
Милисънт местеше глава между брат си и принцесата, сякаш следеше игра на тенис. Внезапното възражение я изненада.
— Настоявам — заяви Робърт.
— Аз не участвам в балове — отговори вече по-спокойно принцесата.
— Вие сте принцеса — настоя той.
— Нейно високоблагородие принцесата пътуваща търговка. — Принцеса Кларис се усмихна, но не любезно както преди. — Боя се, че повечето от гостите ви ще приемат съветите ми, но няма да разговарят с мен на бала. Но още отсега ви обещавам, ми лорд, че това няма да ме обиди.
Робърт не се предаде.
— Аз обаче ще се обидя, ако не участвате.
Принцесата загуби самообладание.
— Нито имам подходящи дрехи за бал, нито имам намерение…
— Милисънт с радост ще ви услужи — прекъсна я твърдо Робърт.
— Не, няма — изфуча ядосано принцесата.
— Напротив, знам, че ще бъде възхитена — настоя Робърт. — Прав съм, нали, Милисънт?
Когато две двойки очи я пронизаха с гневни погледи, Милисънт се стресна.
— Разбира се… Много лесно ще преправим някоя от роклите на Прюдънс за нейно височество. Уверявам ви, че роклята няма да е носена, принцесо! Никога не бих си позволила да ви предложа носена рокля. Прюдънс има толкова много тоалети, че дори няма да забележи, ако някоя изчезне.
Принцесата й протегна ръка.
— Много сте мила. Благодаря ви от цялото си сърце. Моля, не ме разбирайте погрешно, но… — Тя погледна втренчено Робърт. — Не приемам подаяния.
Отново прехвърчаха искри.
— Това няма нищо общо с подаяние — изръмжа той. — Смятам, че имам право да ви обезщетя за положените усилия.