Жената с тъжното лице стоеше малко настрана, наблюдаваше я учудено, но не казваше нищо. Кларис веднага забеляза, че дамата носеше дрехи с много високо качество. Със сигурност не принадлежеше към обикновените селянки. Въпреки това имаше нужда от помощ, за да разнообрази гардероба си. Пък и се държеше твърде плахо. Макар че няколко пъти я дари с окуражителна усмивка, дамата не се приближи.
Но и не си отиде.
Когато навалицата започна да се разотива, лорд Хепбърн отново се приближи към Кларис.
Селските жени се разстъпиха, за да му сторят път, но останаха наблизо. Всяка искаше да се наслади на сензацията, че е разговаряла с истинска дама със синя кръв.
Лордът беше едър, почти с цяла глава по-висок от нея, жакетът с цвят на охра подчертаваше широките рамене. Въпреки това Кларис не се чувстваше заплашена от него, поне не физически. Но той владееше сетивата й, макар че очевидно не полагаше усилия. Високата му фигура закриваше небето, миришеше на чисто и свежо, а докосването му… вече го бе преживяла и нямаше никакво желание да повтори опита.
— Готова ли сте? — осведоми се той.
От звука на гласа му по гърба й пробягаха студени тръпки.
— Не съвсем. — Той я бе принудил да приеме гостоприемството му, но сега тя модулира гласа си, както я бе научила баба й, и направи последен опит да се отърси от властта му. — Обикновено моля дамите да ме посетят, за да им покажа как да използват кремовете и мехлемите. Сигурно няма да ви е приятно да ги каня в дома ви, нали, лорд Хепбърн?
Дамата с тъжното лице излезе напред и улови ръката на лорда.
— Ще се радвам да изпълня ролята на ваша домакиня.
Кларис се изненада, а Хепбърн направо се слиса.
— Наистина ли искаш, Милисънт? Би било прекрасно. — Той погледна дамата с нежност, която свидетелстваше за дълга близост.
Милисънт сигурно беше съпругата му. Значи гостуването на Кларис в Макензи Мейнър щеше да бъде над всякакви съмнения. Вече беше готова да спи там, след като знаеше, че мъжът с властни очи прекарва нощите си с жена, която цени високо.
Само дето информаторката й от града не бе споменала, че той с женен. Кларис погледна по-внимателно жената и прозрението й причини шок. Милисънт не беше съпруга, а сестра! По-възрастна сестра. Бедничката! Като се вгледа в лицето й, Кларис веднага откри приликата между двамата. Кестенявата коса на Милисънт беше вдигната на кок, жълтата рокля правете тена й още по-блед, а същите черти, които придаваха на лорд Хепбърн аристократичен вид, изглеждаха не на мястото си върху продълговатото лице на сестра му.
Тази жена имаше нужда от нова прическа и от козметика, за да се промени. Също и от няколко урока как да се движи, как да говори и да се усмихва. Развеселена, Кларис си представи каква рокля би могла да ушие на Милисънт. Може би дамата имаше предвид тъкмо това, като предлагаше да изпълнява ролята на домакиня. Милисънт сигурно беше недоволна от външността си и искаше да се промени. Най-доброто е, че тя разполага с достатъчно пари, за да плати подобаващо услугите ми, каза си развеселено Кларис.
Отлично. С удоволствие ще й помогне.
Крайно обезпокояващо обаче беше облекчението й при откритието, че лорд Хепбърн е необвързан.
Това чувство не й харесваше. Ама никак не й харесваше. Тя умееше да контролира емоциите си, да се съсредоточи върху целта, която преследва, а сега идваше този мъж и объркваше всичките й планове само с появата си, само с погледа си — сякаш проникваше през дрехите и фасадата и виждаше в сърцето й. Още по-лошо: сякаш разголваше душата й.
Лордът се усмихна на Милисънт и заговори с тон, много по-мек от този, с който се бе обърнал към Кларис:
— Това е сестра ми, лейди Милисънт. Милейди, ще позволите ли да ви представя принцеса Кларис?
Двете жени се поздравиха с придворен реверанс.
— За нас е привилегия, Ваше височество. — Гласът на Милисънт беше приятен и мелодичен, тя гледаше Кларис без всякаква преструвка.
— Благодаря ви за великодушието, милейди — отговори Кларис. — Но ако желаете да бъдете моя домакиня, това ще ни отклони от другите ви задължения.
— Тук живеем твърде спокойно и жадуваме за компания. — Милисънт се усмихна и обикновеното й лице внезапно стана лице на красавица. — Освен това много скоро къщата ни ще се напълни с гости. Възнамеряваме да дадем бал, по много специален случай. Знаете ли…
Робърт направи едва забележим жест с дясната ръка.
— Аз не съм свикнала да организирам такива празненства — завърши изречението Милисънт.
Кларис беше сигурна, че е искала да каже нещо друго.