— Как преживя всичките тези години сама с него? — попита глухо Робърт.
Откровеността му я смути.
— Не искам да се оплаквам. Той ни е баща и трябва да го почитаме.
— Ти си му дъщеря и той е бил длъжен да се погрижи за теб. За всички нас. Вместо това ни налагаше с камшика.
Милисънт изохка шокирано. Робърт беше произнесъл на глас онова, което тя само се осмеляваше да мисли. И в същото време й позволяваше да покаже съчувствието, което досега беше потискала, за да щади гордостта му.
— Татко никога не е удрял нито мен, нито Прю. Бастунът му се стоварваше само върху теб. Ужасно съжалявам, че не можах да го спра.
— О, не си права. Той удряше и теб. Безмилостно и непрекъснато. Правеше го с думи и аз ужасно съжалявам, че не намерих начин да го спра.
— Знам, знам…
Когато Робърт замина, продаден на армията като обикновен войник, а не като син на аристократ, само споменът за майка й даде сили на Милисънт да застане между баща си и Прюдънс. Обикновено имаше успех. Баща й не изливаше злобата си върху малкото момиче, а само върху нея.
Прюдънс, бедното дете, не знаеше нищо за това. Но Милисънт не съжаляваше за жертвата си, защото Прюдънс беше невинна и жизнена, пълната противоположност на сестра си. Прюдънс щеше да бъде блестяща дебютантка. Да танцува, да флиртува, да се омъжи и да роди деца. Тя щеше да има всичко онова, за което Милисънт не смееше дори да мечтае. Заради това си струваше да се жертва.
— Съжалявам, че те оставих сама с баща ни — каза Робърт. — Много се тревожех за теб.
— И аз се тревожех за теб, през цялото време, докато те нямаше. И в същото време се надявах и се молех там да е по-добре, отколкото вкъщи. — Думите й прозвучаха глупаво и тя се опита да обясни: — Знам, че войната не е проста работа. Но се надявах, че след като си далече от баща ни и живееш сред други млади мъже, ще се забавляваш и ще забравиш. Искам да кажа, вашите мъжки забавления…
Робърт видимо се отпусна. Облегна се назад и се обърна развеселено към нея:
— Мъжки забавления, значи? Какво ли трябва да означава това?
Той се шегуваше. Наистина се шегуваше! Беше почти както някога, когато баща им отиваше на гости и децата оставаха сами и се забавляваха.
— Много добре знаеш. — Тя направи колеблив жест. — Пиене, карти и… жени.
Робърт избухна в смях.
— Имаше и такива неща, Милисънт. Наистина имаше.
Тя го погледна загрижено.
— Но е имало и много ужасни неща, нали?
Той вдигна рамене.
— Исках да ти кажа, скъпа сестричке, че съм ти безкрайно благодарен за всичко, което правиш за мен. Ти направи за мен, за Прюдънс и за имота ни повече, отколкото биха могли да направят сто жени заедно, и продължаваш да го правиш, без да се оплакваш. Макар че имаш всички основания. — Погледна я в очите и кимна. — Благодаря ти и искам да знаеш, че ти се възхищавам. Ти си най-прекрасната сестра на света и аз съм благодарен на небето, че си дадена именно на мен. Особено сега, когато имаме толкова много работа. Балът ти обещава да бъде пълен успех.
Милисънт загуби ума и дума. Никой досега не беше изразявал възхищение към нея. Не беше очаквала такива думи от брат си и се почувства поласкана.
— Сега съм отново тук и ще се заема със задълженията си. Знам, че досега не се справях особено добре, но обещавам да се поправя. А що се отнася до тази вечер… Моля те, направи така, че да се наслаждаваш на плодовете от работата си.
— Какво искаш да кажеш?
— Танцувай, пий, яж и разговаряй — отговори ведро той. — Нали това правят дамите на бал?
— Не знам — отвърна Милисънт с известна хладина.
— Изразих се зле. Моля за извинение. — Той стана и се поклони. — Не исках да ти досаждам.
Милисънт не искаше да го прогони. Не и докато правеше впечатление, че е в стресово състояние.
— Моля те, Робърт, седни. Знаеш, че можеш да ме помолиш за всичко. Ще направя всичко за теб.
Той приседна на облегалката на дивана с добре изиграно колебание.
— Би могла да ми направиш една услуга.
— Каквото поискаш.
— Лорд Тардю е мой стар приятел. Нали помниш Кори? Често ни е гостувал.
— Разбира се, че го помня. — Как би могла да го забрави?
— И той е поканен на бала.
— Да, знам. — Принцесата! Сигурно тя беше говорила с Робърт за сестра му! О, не, не би могла да бъде толкова жестока. Тя не беше такъв човек. А и Робърт не беше от хората, които постъпват по такъв начин. Той знаеше, че мъж като Тардю никога няма да хареса жена като нея.
Не, Робърт явно имаше нещо друго наум. Той понижи глас.
— Не съм ти разкрил всички причини, поради които поисках да организираш този бал.