ПРОЛОГ
Мили Дядо Коледа,
Тази година искам само
Едно нещо.
Майка.
Моля те, не забравяй, че
Сега живея в Фрайдей Харбър.
Благодаря.
С обич,
Холи
ПЪРВА ГЛАВА
До смъртта на сестра си Майк Нолан се беше отнасял към племенницата си Холи с обичайното небрежно внимание на неженен вуйчо. Беше я виждал по време на случайните празнични събирания и никога не пропускаше да й купи нещо за Коледа, или за рождения й ден. Най-често картички. Дотук се простираше общуването му с Холи и то бе напълно достатъчно.
Но всичко се промени през една дъждовна априлска нощ, когато Виктория беше убита в автомобилна катастрофа на междущатско шосе 95. И тъй като сестра му никога не беше споменавала за завещание или какви планове има за бъдещето на дъщеря си, Марк нямаше представа какво да прави с шестгодишната Холи. В картинката нямаше баща. Виктория така и не беше казала кой е той дори пред най-близките си приятелки. А Марк бе напълно сигурен, че бащата на Холи дори не подозира за нейното съществуване.
Когато Виктория отначало се премести в Сиатъл, тя се мъкнеше с една бохемска тайфа единственото си дете, грижовна, без да проявява прекален контрол. Един бог знае откъде се бяха взели у нея такива майчински умения. Сигурно беше инстинктивно, тъй като Виктория със сигурност не ги беше научила от собствените си родители.
Марк знаеше без капка съмнение, че самият той не притежава такива инстинкти. Затова изпадна в пълен шок, когато осъзна, че не само е загубил сестра си, но и се е сдобил с дъщеря.
Изобщо не му бе минавало през ума, че някога може да се окаже настойник на Холи. Познаваше собствените си способности за повечето неща и имаше представа какво може да направи в ситуации, в които още не бе попадал. Но това… да се грижи за дете… му идваше в повече.
Ако Холи беше момче, може би имаше известен шанс. Момчетата изобщо не бяха трудни за разбиране. Целият женски пол, от друга страна, бе пълна загадка. Марк отдавна беше установил, че жените са сложни същества. Казваха неща от рода на: “Щом още не си разбрал, не възнамерявам да ти кажа”. Никога не поръчваха десерт за себе си, а когато те удостояха с честта да поискат мнението ти какво да си облекат, винаги обличаха точно обратното на това, което си казал. Макар че никога не би дръзнал да твърди, че познава жените, Марк ги обожаваше: тяхната измамливост, изненадите им, объркващата смяна на настроенията им.
Но да се грижиш за момиче… Исусе, не! Залозите бяха прекалено високи. А и нямаше откъде да вземе достатъчно добър пример. Да отглеждаш дъщеря в коварната, пълна с опасности среда на общество, което поставя всевъзможни капани… Не, господ знаеше, че не го бива за това.
Марк и сестра му бяха отгледани от родители, чиято версия за брак беше война на изтощение, в която децата бяха използвани като залози. В резултат на това тримата братя Нолан -Марк, Сам и Алекс, нямаха нищо против идеята да вървят по отделни пътища, докато пораснат. Виктория, от друга страна, жадуваше за отношения, каквито в нейното семейство никога не бе имало. Тя най-после ги бе намерила в лицето на Холи и това я караше да се чувства щастлива.
Но едно погрешно завиване на волана, участък мокър път, един миг на невнимание - и животът на Виктория се оказа преждевременно приключил.
Сестра им бе оставила запечатано писмо, адресирано до Марк, пъхнато в една папка заедно със завещанието.
Нямам друг избор освен теб - беше написала тя. - Холи изобщо не познава Сам и Алекс. Пиша това, надявайки се, че никога няма да го прочетеш, но ако го четеш… погрижи се за дъщеря ми, Марк. Помогни й. Тя има нужда от теб. Предполагам колко объркваща трябва да изглежда тази отговорност. Съжалявам. Знам, че не си ме молил за това. Но ти можеш да го направиш. Ще научиш всичко.
Започни с това да я обичаш. Останалото ще си дойде само.
*
- Наистина ли ще я вземеш? - попита го Сам в деня на погребението, след помена в къщата на Виктория. Беше зловещо да вижда всичко по начина, по който сестра им го беше оставила, книгите на библиотечните рафтове, чифт обувки - небрежно захвърлени на пода в килера, гилза червило на рафта в банята.
- Разбира се, че ще я взема - отвърна Марк. - Какво друго мога да направя?
- Съществува Алекс. Той е женен. Защо Вики не е оставила Холи на него и на Дарси?
Марк го изгледа красноречиво. Бракът на най-малкия им брат беше като нападнат от вирус компютър - нямаше начин да го отвориш безопасно и той си включваше програмите, които изглеждат безобидно, но изпълняват какви ли не зловредни функции.
- Ти би ли си оставил детето на тях? - попита той.
Сам бавно поклати глава.