Момиченцето му се усмихна несигурно. Изправи се на пръсти, протегна се над щанда и даде раковината на Маги. После добави с все така колеблив, но достатъчно отчетлив шепот:
- Казва се Клоувър3.
- Вълшебницата ли? - попита я Маги с дрезгав глас, усещайки как косъмчетата на врата й настръхват. Холи кимна. Маги преглътна мъчително и произнесе: - Благодаря ти, че ми каза, Холи.
ТРЕТА ГЛАВА
Изпаднал в шок от това, че племенницата му говори, Марк забрави всичко: обкръжението, жената зад щанда… Шест месеца се бяха опитвали да накарат Холи да произнесе нещо, каквото и да е. Защо се беше случило тук и сега бе нещо, над което щеше да разсъждава по-късно заедно със Сам. Сега засега трябваше да дойде на себе си, а не да обърква Холи със своята реакция. Това беше просто… Исусе Xpucmeì
Марк не се сдържа и се отпусна на коляно, придърпвайки момиченцето към себе си. Тънките детски ръчици се обвиха около врата му и той се чу да произнася името й. Очите го засмъдяха и той се ужаси, осъзнавайки, че е на ръба да се разплаче.
Но не можа да контролира треперенето на тялото си, облекчението, че Холи най-после е готова да започне да говори отново. Може би вече би могъл да си позволи да се надява, че тя ще се оправи и ще бъде добре.
Усетил, че тя се опитва да се освободи от стегнатата му хватка, Марк залепи една гореща целувка на бузата й и се насили да я пусне. След това се изправи, прецени стегнатото си от емоции гърло и осъзна, че има голяма вероятност гласът му да прозвучи пресипнало, ако се опита да каже нещо. Той преглътна с труд и загледа невиждащо стиховете на „Пинк Флойд“ на стената без да ги чете, фокусирайки се единствено върху цвета на боята и текстурата на повърхността отдолу.
След това плъзна предпазлив поглед към червенокосата жена зад щанда - Маги, - която държеше торбичката с нещата, които току що бе купил. Видя, че е разбрала значимостта на това, което току що се бе случило.
Не знаеше какво да прави с нея. Тя беше висока не повече от един и шейсет, с разбъркани червени къдрици, които се извиваха и криволичеха като йероглифи. Фигурката й беше стройна, беше облечена спретнато в бяла тениска и дънки.
Лицето, полускрито от тези буйни къдрици, бе красиво и с фини черти, кожата й беше бледа, с изключение на трескавата червенина върху бузите. А очите й, тъмни, с тежки мигли с цвят на горчиво-сладък шоколад. Напомняше му малко на момичетата, които бе познавал в колежа, весели, интересни, с които можеше да прекара половин нощ в разговори и майтапи, но не и да излиза на срещи. Вместо това се срещаше с мадами-трофеи, такива, за които останалите момчета му завиждаха. Много по-късно се беше питал какво може би е изпуснал.
- Може ли някой път да си поговорим? -попита той; гласът му прозвуча много по-рязко, отколкото възнамеряваше.
- Аз винаги съм тук - безгрижно отвърна тя. - Отбийте се някога. - Тя побутна раковината по плота. - Защо не я вземеш вкъщи, Холи? В случай, че имаш нужда от нея отново.
- Хей, здравейте! - прозвуча спокоен, весел глас зад Марк.
Беше Шелби Даниеле, гаджето на Марк от Сиатъл. Тя беше умна, необвързана, красива и един от най-милите хора, които Марк бе познавал някога. Можеше да заведе Шелби навсякъде, в каквато и да е компания, и тя щеше да намери начин да се впише в нея идеално.
Като пъхна една руса, лъскава къдрица зад ухото си, Шелби се приближи до тях. Беше в три четвърти панталони, хубава бяла блузка и обувки тип балерина, без други украшения, освен перлени обици.
- Съжалявам, че закъснях. Трябваше да изпробвам нещо в магазина по-долу, но не се получи. Виждам, че си се снабдила с някои неща, Холи.
Момиченцето кимна, мълчаливо както винаги.
Със смесица от притеснение и забавление Марк осъзна, че тя няма да говори пред Шелби. Трябваше ли да каже какво се е случило току що? Не, това можеше да подейства като принуда върху Холи. По-добре да оставеше нещата такива, каквито са.
Оглеждайки се наоколо, Шелби възкликна:
- Какво страхотно малко магазинче! Следващият път, когато идвам тук, ще купя някои неща за племенниците си. Коледа ще дойде преди да сме се усетили. - Тя пъхна ръка под лакътя на Марк, вдигна поглед към него и му се усмихна. - Ако искам да хвана полета, трябва да тръгваме.
- Разбира се. — Марк взе торбичката от тезгяха и се пресегна за раковината в ръчичката на Холи. - Ще ми я дадеш ли, Холи?
Тя я стисна по-здраво, искаше да я носи сама.
- Добре, добре - кимна Марк, - само гледай да не я изпуснеш.
Той се обърна към дребната червенокоска и я видя, че подрежда моливите в чашата до касовия апарат, оправя редица малки плюшени животни, очевидно търсейки си работа. През прозореца проникваше полегата светлина и възпламеняваше червените й кичури.