- Чао - каза той. - И благодаря.
Маги Колинс му помаха бегло с ръка, без да си дава труд да погледне в неговата посока. От което му стана веднага ясно, че и тя беше извадена напълно от равновесие, също като него.
*
След като остави Шелби на летището с неговата единствена писта, Марк заведе Холи у дома, в къщата в лозето Рейншедоу. Намираше се на около пет и половина мили от Фрайдей Харбър, в югозападната част на острова Фолс бей. Човек трябваше да кара внимателно в неделя, за да избегне хората на велосипеди и на коне. Черноопашати елени, питомни като кучета, току изникваха от ливадите с високи летни треви и кьпинови храсти, и се разхождаха по пътя най-спокойно.
Марк остави прозореца на пикала си отворен, позволявайки на мекия океански въздух да проникне в купето.
- Виждаш ли това? - Той посочи един плешив орел, който се рееше в небето.
-Аха.
- А виждаш ли какво носи в ноктите си?
- Риба?
- Може би. Или я е измъкнал от водата, или я е откраднал от друга птица.
- Къде я носи? - Гласът на Холи беше колеблив, сякаш тя самата се изненадваше, чувайки се да говори.
- Може би в гнездото си. Мъжките орли се грижат за малките си пиленца точно както женските.
Холи прие тази информация с прозаично кимване. От малкото, което знаеше за света, това бе напълно правдоподобно.
Марк трябваше да накара насила ръцете си да пуснат волана. Удоволствието го изпълваше от главата до петите. Беше минало толкова време, откак Холи бе говорила, той всъщност бе забравил звука на гласа й.
Педиатърът ги беше посъветвал да започнат с невербална комуникация, като например да карат Холи да посочи какво иска от менюто за хранене, с евентуалната цел момиченцето да произнесе някоя дума.
До днес единственият път, когато Марк бе успял да я накара да издаде звук, бе едно пътуване по шосето Рош Харбър, когато бяха видели камилата Мона да пасе в пасището. Камилата, добре познат обитател на острова, беше купена от търговец на екзотични животни в Мил Крийк, и доведена тук преди осем-девет години. Чувствайки се като идиот, Марк бе забавлявал Холи, като имитираше камилски звуци и бе
възнаграден, когато момиченцето се присъедини към него за кратко.
- Кое ти помогна да намериш гласа си, скъпа? Да не би да е свързано с Маги? С червенокосата жена в магазина?
- Беше вълшебната раковина. - Холи погледна към черупката, която стискаше нежно в малката си ръчичка.
- Но тя не е… - Марк спря. Въпросът не беше дали раковината е вълшебна, или не. Въпросът беше, че идеята бе установила връзка с Холи, че й беше предложена в правилния момент, за да й помогне да намери път за излизане от тишината. Магия, вълшебства… всичко това беше част от речника на детство, което той не познаваше, една въображаема територия, която бе напуснал много отдавна. Но Маги Колинс не беше.
Той никога не бе виждал Холи да общува с някоя жена по този начин, нито със старите приятелки на Виктория, ни с учителките й, нито дори с Шелби, с която бе прекарала много време. Коя беше тя? Защо една млада жена, малко след двайсетте, доброволно се беше преместила на острова, където повече от половината жители бяха на възраст над петдесет и пет? И защо магазин за играчки, за Бога?
Той искаше да я види отново. Искаше да знае всичко за нея.
Светлината на късния неделен следобед беше с меден цвят и се лееше тежко, глазирайки оттеглящите се вълни и плитките канали на Фолс бей. Районът, около двеста акра пясъчна ивица, изглеждаше като обикновен залив, докато не се изпразни напълно по време на най-ниската точка на отлива. Тогава морският бюфет беше оставен на чайките, рибарчетата и орлите, които търпеливо ровеха по пясъка… краби, червеи, тинести скариди, миди. Можеше да вървиш най-малко половин миля в богатия нанос, преди да връхлети приливът.
Пикапът зави по частната чакълеста алея на лозето Рейншедоу и приближи къщата. Външно мястото все още изглеждаше изхабено и разнебитено, но вътре бяха направили структурни промени и ремонт. Първото нещо, което Марк стори, беше да ремонтира стаята на Холи, боядисвайки стените в син цвят, като яйца на червеношийка, а первазите в кремаво-бяло. Той донесе мебелите от старата й спалня и прикрепи отново пеперудите от текстил към леглото.
Най-големият проект дотук беше да създаде прилична баня за Холи. Двамата със Сам бяха смъкнали стените до основи, монтираха нови тръби, изравниха пода и поставиха нова вана, тоалетна с високо казанче и тоалетна масичка с мраморен плот. Те оставиха Холи да избере цвета на боята, след като шпакловаха стените. Естествено, тя избра розов.