- Кое „какво е“? - Марк отвори входната врата и натисна ключа за осветлението на верандата.
- Да има малко дете наоколо. - След което поясни смутено: - Да има малко дете, което да те обича.
Присъствието на Холи в живота им внасяше известна елегантност, непозната и за двамата преди. Напомняне за невинност. Нещо ти става, откриха те, когато получаваш безусловната обич и доверието на едно дете.
Иска ти се да се стараеш да я заслужиш.
*
Марк и Холи влязоха в къщата през кухнята, оставиха пакетите и раковината на масата в старомодната ниша за закуска с вградени пейки. Намериха Сам в салона, болезнено гола стая с неизмазана зидария и счупен комин, временно покрит със стоманена мрежа.
Сам беше до камината, изграждаше скеле за предстоящото изливане на циментова плоча, която да подпира новата каменна плоча на огнището.
- Това ще е адски трудно за поставяне - изсумтя той, докато измерваше. - Ще трябва да разбера как можем да използваме същия комин, който да отвежда дима от две камини. Тази води директно към спалнята на втория етаж, представяте ли си?
Като се наведе, Марк прошепна на Холи:
- Иди го попитай какво ще имаме за вечеря.
Детето послушно отиде до Сам и допря устни до ухото му. То му прошепна нещо и се отдръпна.
Марк видя как Сам остана неподвижен.
- Ти говориш - обърна се бавно Сам към малкото момиченце. В гласа му се извиси въпросителна нотка.
Холи поклати глава, гледайки сериозно.
- Да, говориш! Ти току що каза нещо.
- Не, не съм. - Тя се изкиска, когато видя изражението на Сам.
- Направи го пак, за Бога! Кажи името ми! Хайде, кажи го!
- Вуйчо Хърбърт.
Сам се разсмя беззвучно и я грабна, притискайки я към гърдите си.
-Хърбърт, а? О, сега ще има пилешки устни и гущерска опашка за вечеря! - Като продължаваше да държи Холи, той погледна Марк и поклати учудено глава. Лицето му беше пламнало в червенина, очите му искряха с подозрителен блясък. - Как? - успя да попита накрая.
- По-късно - усмихна му се Марк.
*
- Е, какво се случи? - попита Сам, докато разбъркваше на печката тенджера със сос за спагети. Холи се занимаваше в съседната стая с новия си пъзел. - Как постигна това?
Марк отвори една бира.
- Не бях аз - отговори той след като отпи една ледена глътка. - Бяхме в магазинчето за играчки на Спринг Стрийт, онова новото, където продава една хубава червенокоса продавачка. Не съм я виждал преди…
- Знам за коя говориш. Маги Някоя си. Конър, Картьр… или нещо такова.
- Конрой. Срещали ли сте се?
- Не, но Сколари се опитваше да ме накара да изляза с нея.
- Мен не ме е запознавал - обади се Марк, очевидно засегнат.
- Ти излизаш с Шелби.
- Шелби и аз нямаме ексклузивни права един над друг.
- Сколари смята, че Маги е мой тип. С него сме близки от години. Е, и какво? Хубава е, значи? Това е добре. Мислех си, че мога да пробвам да изляза с нея, преди да се ангажира с нещо…
- Аз съм само с две години по-голям от теб - каза Марк възмутено.
Оставяйки лъжицата, Сам взе една чаша с вино:
- Покани ли я да излезете?
- Не. Шелби беше с мен и освен това…
- Заплювам си я.
- Не можеш да си заплюваш тази - каза Марк рязко.
Веждите на Сам се вдигнаха.
- Ти вече си имаш гадже. Така че правото да си заплюва отива автоматично при този, който най-дълго е стоял на сухо.
Раменете на Марк помръднаха раздразнено.
- Е, и какво направи Маги? - притисна го Сам. - Как накара Холи да говори?
Марк му разказа случката в магазина за играчки, за вълшебната раковина и как предложението за игра на ужким е направило чудо.
- Удивително! - каза Сам. - Никога не бих се сетил да пробвам нещо такова.
- Беше въпрос на подходящ момент. Холи най-после беше готова да говори и Маги й даде възможност да го направи.
- Да, но… дали би било възможно Холи да започне да говори преди седмици, ако ти или аз бяхме разбрали?
- Кой знае. Какво имаш предвид?
Сам понижи гласа си.
- Помислял ли си някога какво ще бъде, ко-гато тя стане по-голяма? Когато ще има нужда да говори е някого за момичешки работи? Искам да кажа… кого ще накараме да се занимава е това?
- Тя е едва на шест, Сам. Нека се тревожим за това по-късно.
- Тревожа се, че „по-късното“ ще дойде по-скоро, отколкото си мислим. Аз… - Сам прекъсна и разтърка чело, сякаш да прогони връхлитащо главоболие. - Искам да ти покажа нещо, след като Холи си легне.