- Какво? Трябва ли да се притеснявам за нещо?
- Не знам.
- По дяволите, кажи ми веднага.
Сам понижи глас.
- Добре, де. Преглеждах домашното на Холи, за да се уверя, че е довършила онази страница за оцветяване… и намерих ето това.
- Той отиде до една купчина хартии на плота и измъкна един лист. - Тази седмица учителката им е дала задача да напишат писмо - каза той.
- Писмо до Дядо Коледа. И ето какво е написала Холи.
Марк го погледна равнодушно.
- Писмо до Дядо Коледа? Още е средата на септември.
- Вече започнаха да пускат коледни реклами. А когато бях в железарския магазин вчера, Чък спомена, че щели да започнат да излагат елхи в края на месеца.
- Преди Деня на благодарността? Преди Хелоуин?
- Да. Всичко е част от дяволски световен корпоративен маркетингов план. Не се опитвай да се бориш с него. - Сам му подаде листа. -Погледни това.
Скъпи Дядо Коледа,
Тази година искам само едно нещо.
Майка.
Моля те, не забравяй, че сега живея на Фрайдей Харбър.
Благодаря
С обич,
Холи
Марк мълча известно време.
- Майка - каза Сам.
- Да, разбрах. - Все още вперил очи в писмото, Марк прошепна: - Ама че гадна работа.
*
След вечеря Марк излезе на предната веранда с бира в ръка и седна в удобния, очукан дървен стол. Сам беше прибрал Холи вътре и й четеше от книжката, която бяха купили по-рано днес.
Още беше това време на годината, когато залезите бяха дълги и избледняваха бавно, оцветявайки небето над залива в наситено розово и оранжево. Загледан в блясъка на плитчините между дърветата, Марк се запита мрачно какво ще прави с Холи.
Майка.
Разбира се, че това ще иска. Колкото и да се опитваха двамата със Сам, имаше неща, които не можеха да направят вместо нея. И въпреки, че съществуваха безброй самотни бащи, които отглеждаха дъщери, имаше някои важни неща, за които едно момиче се нуждае от майка.
Следвайки съвета на детската психоложка, Марк беше закачил серия рамкирани снимки на Виктория. Двамата със Сам бяха решили да говорят често за Виктория на Холи, да дават на детето чувство за връзка с неговата майка. Но Марк можеше да направи повече от това и той го знаеше. Нямаше причина Холи да прекара остатъка от детството си, без друга жена да се грижи майчински за нея. Шелби беше възможно най-близко да тази представа. Освен това Шелби беше дала ясно да се разбере, че въпреки колебанието на Марк за женитба, тя ще прояви търпение.
- Нашият брак няма да е като брака на родителите ти - беше изтъкнала тя спокойно. -Той ще е наш.
Марк разбираше какво има предвид тя, дори се съгласи. Той беше сигурен, че няма да е като своя баща, който не знаеше друго, освен да удря децата си. Тяхното семейство беше яростно, пълно с крясъци, насилие, драма. Версията за любов на родителите Нолан с техните побоища и сензационни помирения бяха извадили наяве най-лошото от брака, но не и хубавите му страни.
Разбирайки, че макар бракът на родителите му да е бил истинско бедствие, то не беше задължително да е такъв, Марк се опитваше да остане неутрален по въпроса. Винаги беше смятал, че когато намери правилната жена, ще има някакво вътрешно потвърждение, някакво одобрение от сърцето, което ще отстрани всяко съмнение. До този момент това не се беше случило с Шелби.
Ами ако никога не се случеше с никого? Опита се да мисли за брака като за прагматично споразумение с човек, за когото те е грижа. Може би това беше най-правилният подход, особено когато трябваше да се мисли за интересите на едно дете. Шелби имаше спокоен характер, беше приятна, нежна… това щеше да я направи страхотна майка.
Марк не вярваше в романтични илюзии нито в „сродни души“. Той пръв би признал, че има реалистичен ум, вкоренен в студената, жестока действителност. Така му харесваше. Дали беше нечестно да предложи на Шелби брак, основан върху практични съображения? Може би не, стига да беше честен по отношение на чувствата си, или липсата на такива.
Допивайки бирата си, той влезе в къщата, хвърли бутилката в кошчето за боклук и отиде в стаята на Холи. Сам я беше завил и беше оставил лампата да свети.
Клепките на Холи бяха натежали, малката й устица се разтегна в прозявка. До нея стоеше едно плюшено мече, лъскавите му очи наблюдаваха Марк изпитателно.
Гледайки малкото момиченце, Марк изпита един от онези моменти, когато внезапно и остро осъзнаваш какъв си бил не много отдавна, и откриваш, че сега си на съвсем различно място. Той се наведе да я целуне по челото, както правеше всяка вечер. Почувства тъничките ръчички да се обвиват около врата му и я чу да произнася с пресипнал, сънлив глас: