- Обичам те. Обичам те. - И като се обърна на една страна, тя гушна плюшеното си мече и заспа.
Марк остана там, примигващ, опитващ се да абсорбира станалото. За първи път си даваше сметка какво е сърцето ти да е разбито - не, не в тъжен или романтичен смисъл, а незащитено, открито за вълнения. Досега не бе познавал това чувство, желанието да обграждаш друго човешко същество с щастие.
Той щеше да намери майка за Холи, идеалната майка. Щеше да изгради кръг от хора заради нея.
Обикновено едно дете беше резултат от семейство. В този случай, обаче, семейството щеше да дойде в резултат на дете.
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
До четирите основни острова, Сан Хуан, Оркас, Лопес и Шоу можеше да се стигне посредством вашингтонския щатски ферибот. Човек можеше да паркира колата си на ферибота, да отиде в района за сядане на горната палуба и да вдигне краката си по време на четирийсетте минути, докато пътува от Сан Хуан към Анакортес на континента. Водата беше спокойна а гледките поразителни през лятото и през есента.
След като остави кучето си в местния хотел за домашни любимци, Маги стигна с колата си до фериботния терминал на Фрайдей Харбър. Макар да можеше да вземе половинчасовия полет директно до Билингъм, тя предпочиташе ферибота пред самолета. Обичаше да гледа крайбрежните домове, островните брегове, делфините и мързеливите морски лъвове, чиито лъскави гърбове проблясваха отвреме-навреме. Често можеха да се видят стада от хранещи се корморани по време на прилив, черни като смлян черен пипер, разсипан от мелничка.
Тъй като една от сестрите й щеше да дойде да я посрещне на терминала в Анакортес, а колата нямаше да й трябва докато е със семейството си, Маги слезе от ферибота по моста за пешеходци.
Стоманеният електрически ферибот бе в състояние да побере почти хиляда пътници и най-малко осемдесет и пет коли, и да развива скорост до трийсет възела.
Понесла платнения си сак за през нощта, Маги отиде до затворената част на главната палуба за пасажери. Тя мина покрай една от редиците с широки пейки, разположени до големите стъклени прозорци. Сутрешният петъчен ферибот беше пълен с пасажери до Сиатъл за уговорени срещи или да се забавляват през уикенда. Тя намери две места едно срещу друго. Едното беше заето от мъж, облечен в панталони каки и трикотажна блуза. Той беше потънал в един вестник, до него стояха няколко смачкани листа.
- Извинете, дали… - започна Маги и гласът й замря, когато той я погледна.
Преди да види друго, тя видя синьо-зелените му очи. Усети гореща тръпка, сякаш сърцето й беше прикачено към въже за скачане.
Беше Марк Нолан… гладко избръснат, добре облечен, секси в откровената си мъжественост. Фокусирайки се върху нея, той остави вестника настрана и се изправи, старомоден жест, който я обърка още повече.
- Маги. В Сиатъл ли отивате?
- В Билингъм. - Тя се прокле, че прозвуча задъхано. - На гости на семейството ми.
Той посочи пейката срещу себе си.
- Заповядайте, седнете.
- О, аз… - Маги поклати глава и хвърли бърз поглед наоколо. - Не искам да прекъсвам уединението ви.
- Всичко е наред.
- Благодаря, но… не искам да повтарям самолетните истории.
Тъмните му вежди се вдигнаха.
- Самолетните истории’?
- Да, когато седна до непознат в самолет, накрая става така, че му разказвам неща, които не съм споделяла дори с най-близките си приятели. Но не съжалявам, защото никога повече няма да видя този човек.
- Това не е самолет.
- Но е транспортно средство.
Марк Нолан продължаваше да стои и да я гледа с обезоръжаващ блясък в очите.
- Пътуването с ферибота не е толкова дълго. Колко бихте могли да разкриете за себе си?
- Историята на целия си живот.
Той потисна една усмивка.
- Да рискуваме. Седнете до мен, Маги.
По-скоро команда, отколкото покана. Но тя се улови, че се подчинява. Докато оставяше сака си на пода, тя забеляза как погледа му минава бързо по нея. Беше облечена в тесни дънки, бяла тениска и късо черно сако.
- Различно изглеждате — отбеляза той.
- Заради косата е. - Маги стеснително прокара пръсти през дългите прави кичури. - Изправям я, когато ходя на гости при семейството си, иначе братята ми ми се подиграват, дърпат я… Аз съм единствената в семейството с къдрава коса. Само се моля да не завали дъжд. Ако се намокри… - Тя направи жест, който трябваше да означава експлозия.
- Харесва ми и по двата начина. - Комплиментът беше поднесен със сериозна откровеност, която се стори на Маги хиляди пъти по-очарователна от флиртуване.
- Благодаря. Как е Холи?
- Продължава да говори. През цялото време. - Той направи пауза. - Нямах възможност да ви благодаря на следващия ден. Онова, което направихте за нея…