Фериботът се движеше. Тя дори не чу изсвирването на сирената му. Мощният двигател изпрати вибрации по костите на водния съд, после едно по-меко потупване, което премина през подовете и седалките, ритмично. като сърдечен пулс.
Маги си помисли, че би трябвало да прояви интерес към гледката, докато пресичаха пролива, но той бе изгубил обичайната си сила да я привлича. Тя погледна обратно към мъжа срещу нея, към релаксираната му сила, към разтворените колене и дългата ръка, подпряна на гърба на пейката.
- Вие как прекарвате уикендите? - попита тя.
- Гостувам на приятелка.
- Жената, която беше в магазина с вас?
Изражението му стана предпазливо.
- Да. Шелби.
- Изглежда мила.
- Такава е.
Маги знаеше, че трябва да спре дотук. Но любопитството й към него се беше увеличило отвъд нормалните граници. Когато се опита да извика в съзнанието си образ на сдържаната, привлекателна блондинка - Шелби, - си спомни, че си е помислила, че двамата си подхождат. Като двойките в реклами за бижута.
- Нещата между вас сериозни ли са?
Той се замисли.
- Не знам.
- Откога излизате?
- От няколко месеца. - Измина една пауза в съзерцание, преди да добави: - От януари.
- Тогава би трябвало вече да знаете дали нещата са сериозни.
Марк изглеждаше разкъсан между раздразнението и смеха.
- На някои от нас им отнема повече време да разберат, отколкото на други.
- Какво остава да разберете?
- Дали мога да преодолея страха си от вечността.
- Трябва да ви кажа мотото си. То е цитат от Емили Дикинсън.
- Аз нямам мото - произнесе той замислено.
- Всеки трябва да има мото. Може да вземете моето назаем, ако искате.
- И какво е то?
- „Завинаги е съставено от много на брой сегата“. - Тя млъкна и усмивката й се изпълни с копнеж. - Не бива да се страхувате от „завинаги“… времето тече по-бързо, отколкото очаквате.
- Да. - Понякога в тихия му глас се прокрадваше безрадостна нотка. - Разбрах го, когато изгубих сестра си.
Тя му хвърли състрадателен поглед.
- Бяхте ли близки?
Настъпи необяснимо дълга пауза.
- Ноланови никога не са били семейство, което може да бъде наречено сплотено. Както ястията, които се готвят в тенджера. Вземаш съставки, които са хубави сами по себе си, но сложиш ли ги заедно, се получава нещо наистина ужасно.
- Не всички ястия от тенджера са лоши -каза Маги.
- Кажете ми едно хубаво.
- Макарони и сирене.
- Това не е готвено.
- Какво се готви в тенджера, тогава?
- Зеленчуци.
Маги избухна в смях.
- Добър опит. Но и пастата се готви в тенджера.
- Щом казвате. Но е единственото нещо от тенджера, което обичам. Всички други имат вкус на нещо, което смесваш, за да опразниш килера си.
- Имам една рецепта от баба за макарони със сирене. Четири вида сирене. И запечени хлебни трохи отгоре.
- Трябва да ми направите някой път.
Разбира се, никога нямаше да стане. Но при идеята за това горещината плъзна по врата й, издигайки се до линията на косата.
- На Шелби няма да й хареса.
- Не. Тя не яде въглехидрати.
- Имам предвид… да готвя за вас.
Марк не каза нищо, само погледна през прозореца с разсеяно изражение. За Шелби ли мислеше? Предвкусваше скорошната среща?
- Какво бихте поднесли с тези макарони? -попита той след малко.
Маги се разсмя.
- Бих ги поднесла като основно с печени аспержи отстрани… и може би един домат и салата от рукола. - Сякаш бе изминала цяла вечност от времето, когато бе правила нещо повече от най-простото ядене за себе си, тъй като готвенето за когото и да било рядко си заслужаваше усилието. - Обичам да готвя.
- Значи имаме нещо общо.
- И ти ли обичаш? - Тя внезапно премина на „ти“, но това сякаш не го изненада.
- Не, аз обичам да ям.
- Кой готви у вас?
- С брат ми Сам се редуваме. И двамата сме ужасни.
- Исках да попитам… как, по дяволите, решихте да отглеждате Холи заедно?
- Знаех, че не мога да се справя самичък. Но нямаше друг, а не исках да давам Холи в приемно семейство. Така че убедих Сам да ми помага.
- Не съжаляваш ли?
Марк поклати глава отрицателно.
- Загубата на сестра ми беше най-лошото нещо, което ми се е случвало, но да имам Холи е най-хубавото. Сам би казал същото.
- Това ли се оказа, което очаквахте?
- Аз не знаех какво да очаквам. Всъщност, караме ден за ден. Има страхотни моменти… първия път, когато Холи хвана риба на езерото Ег… или една сутрин, когато със Сам решиха да построят кула от гофрети с банани и маршмелоу за закуска… Трябваше да видиш кухнята. Но има и други моменти, когато сме излезли някъде навън и се разминем с някое семейство… - Той се поколеба. - Виждам по лицето на Холи как се пита какво ли е да имаш такова.