- Вие сте семейство - каза Маги.
- Двама вуйчовци и едно дете?
- Да, това е семейство.
Докато продължаваха да говорят, разговорът се превърна в плавния, аморфен, но уютен разговор между стари приятели, който поемаше ту в една, ту в друга посока.
Тя му разказа какво е да живееш в голямо семейство - безконечно състезание за гореща вода, за внимание, за уединение. Но дори с кавгите и съперничеството те се обичаха и се грижеха един за друг, и бяха щастливи. По времето, когато Маги беше в четвърти клас, тя вече знаеше как да готви вечеря за десет души. Ходеше облечена само в дрехи, вече омалели на другите, но нямаше нищо против. Дразнеше се само, че вещите й непрекъснато се губеха или ги намираше счупени.
- Стигаш до момент, когато това вече няма значение - каза тя. - Така че може да се каже, че от съвсем малка развих у себе си будизъм -като например да не се привързвам към играчките си. Бива ме в това да пускам нещата.
Макар да не можеше да се каже, че Марк е многословен, когато ставаше дума за семейството му, все пак се отронваше по някое икономично откровение. Маги разбра, че родителите Нолан са били погълнати от своята лична брачна война и децата им са търпели косвени щети от това. Ваканции, рождени дни, семейни събирания… всичко минавало под знака на постоянни
конфликти и конфронтации.
- Спряхме да празнуваме Коледа, когато бях четиринайсетгодишен - каза й Марк.
Очите на Маги се разшириха.
- Защо?
- Цялата работа тръгна от една гривна, която мама видяла, докато били навън с Виктория - гривната била на витрината на един магазин, двете влезли вътре и тя я изпробвала и казала на Вики, че трябва да я има. Прибраха се вкъщи въодушевени и оттогава единственото, за което говореше мама, беше колко много я иска за Коледа. Разказа и на татко за нея и все го питаше дали е направил нещо по въпроса, кога щял да отиде да я вземе, такива неща. Дойде Коледа сутрин, но гривна нямаше.
- Какво й подари баща ти вместо това? -попита Маги очарована и ужасена.
- Не си спомням. Блендер или нещо подобно. Както и да е, толкова се ядоса, че каза, че няма повече да празнуваме Коледа.
- Никога ?
- Никога. Мисля, че си търсеше извинение. А ние всички бяхме облекчени. Оттогава всеки излизаше да празнува някъде отделно, в къщите на приятели, на кино. - Виждайки изражението й, той почувства необходимост да добави: -Беше наистина хубаво. Коледа никога не е била за нас това, което се предполага, че трябва да бъде. Но ето я и най-странната част от историята - Виктория се почувства толкова зле от цялата тази работа, че накара мен, Сам и Алекс да отидем и да купим гривната за рождения ден на мама. Всички работехме и спестявахме за това, а Виктория я опакова и я привърза с голяма панделка. И когато мама я отвори, очаквахме невероятна реакция, сълзи от радост, нещо такова. Но вместо това… тя сякаш беше забравила напълно гривната. Произнесе само: „Колко мило, благодаря“ и това беше всичко. И после така и не видях някога да си я сложи.
- Защото въпросът не е бил в гривната.
- Да.—Той я погледна поразен.—Как разбра?
- Повечето време, когато двойките се карат, не е всъщност заради нещата, за които възниква спорът, а защото има по-дълбока причина.
- Когато аз се карам с някого, винаги е за това, за което се карам. В това отношение съм много елементарен.
- Вие с Шелби за какво се карате?
- Не се караме.
- Никога не се карате за нищо?
- Това лошо ли е?
- Не, не, съвсем не.
- Ти обаче мислиш, че е лошо.
- Ами… предполагам, че зависи от причината. Няма конфликти, защото имате съгласие по всички въпроси? Или защото никой от вас не инвестира достатъчно във връзката?
Марк се замисли над това.
- Веднага ще й вдигна скандал, щом пристигна в Сиатъл, и ще разбера.
- Моля те, недей - каза Маги и се засмя.
Сякаш бяха говорили само десет-петнайсет минути, но накрая Маги осъзна, че хората започнаха да си събират вещите, подготвяйки се за слизането в Анакортес. Фериботът прекосяваше пролива Росарио. Скръбното изсвирване я раздразни, карайки я да осъзнае, че час и половина е изминал с невероятна скорост. Тя се почувства така, сякаш излизаше от транс. И си помисли тайничко, че пътуването с ферибот се беше оказало по-интересно от всяко друго от месеци насам. А може би и от години.
Изправяйки се, Марк погледна надолу към нея с полуусмивка.
- Хей… - Мекият му глас изпрати приятни тръпки по гърба й. - В неделя следобед ли ще хванеш ферибота за обратно?