Тя също се изправи, чувстваше присъствието му непоносимо силно, сетивата й искаха да удължат подробностите… топлината на кожата му под памучната риза, мястото, където тъмните къдрици на косата му, лъскави като панделки, се извиват леко срещу загорялата кожа на врата му.
- Може би - каза тя в отговор на неговия въпрос.
- За този в два и четирийсет и пет, или в четири и трийсет?
- Още не знам.
Марк кимна, не настоя.
Тръгна си, а в нея остана чувство на неясно удоволствие, граничещо с копнеж. Напомни си, че Марк Нолан е забранена територия. Тя не само не вярваше на интензивността на собственото си привличане към него, но и не беше готова за риска, който той представляваше.
Никога нямаше да е готова за това.
Някои рискове човек може да си позволи да приеме само веднъж.
ПЕТА ГЛАВА
Израснали в квартала Еджмор, Билингъм, Маги и нейните братя и сестри бяха изследвали пътеките в Чъканът маунтин и играеха по брега на залива. Тихият квартал предлагаше гледки какго към Сан Хуан, така и към канадските планини. Той се намираше също до Феърхейвън, където човек можеше да броди между магазинчета за уникати и галерии, или да яде в ресторанти, където келнерите ти казват кое е най-прясното за деня и откъде е.
Билингъм отговаряше на прякора си -„град на потиснато вълнение“. В него цареше непринуденост, непретенциозност, беше от онези места, където можеш да си ексцентричен колкото искаш и винаги да намериш компания. Колите бяха облепени с всякакви необичайни стикери. От моравите пред къщите изскачаха като пролетни пъпки табели с конкуриращи се в предизборната битка кандидати. Човек можеше да иярва в каквото иска, стига да не принуждава другите.
След като сестрата на Маги, Джил, я взе от терминала в Анакортес, те отидоха да обядват във Феърхейвън. Тъй като бяха най-малки в семейство Норис, с разлика от година и половина помежду им, те открай време бяха най-близки. Бяха преминали заедно през училище, ходеха на едни и същи лагери, увличаха се по едни и същи тийнейджърски идоли. Джил беше шаферка на сватбата на Маги, и беше помолила Маги да й бъде кума на приближаващата сватба с един местен пожарникар, Дани Страуд.
- Радвам се, че си откраднахме малко време насаме - каза Джил, докато похапваха тапас във „Флатс“, малко испанско ресторантче с огромни панорамни прозорци и тесен външен двор с кашпи с цветя. - Щом те закарам в къщата на мама и татко, ще те наобиколят и няма да мога да говоря с теб изобщо. Освен това утре вечер трябва да отделиш малко време да се срещнеш с един човек.
Маги спря чашата със сангрия на половината път към устата си.
- Кой? - попита тя предпазливо. - Защо?
- Един приятел на Дани. - Тонът на Джил беше преднамерено нехаен. - Страхотен мъж, много сладък…
- Покани ли го вече?
- Не, исках да говоря първо с теб…
- Добре. Не искам да се срещам с него.
- Защо? Да не би да си започнала да излизаш с някого?
- Джил, забрави ли причината, поради която този уикенд съм в Билингъм? Втората годишнина от смъртта на Еди. Последното, което искам, е да се запознавам с някого.
- Мислех, че ще бъде идеалният момент. Минаха две години. Обзалагам се, че не си излизала нито веднъж на среща след като Еди умря.
- Още не съм готова.
Разговорът им беше прекъснат, когато келнерката донесе сандвич „Байон“, печена на грип наденичка с черен пипер и сирене върху селски хляб с дебела кора. Винаги го разрязваха на три парчета, като средното беше най-сочно, опушено и меко.
- Как ще разбереш кога си готова? - попита Джил след като келнеркага ги остави. - Имаш таймер, който се включва, или какво?
Маги я изгледа с раздразнение и се пресегна към сандвича.
- Познавам цял куп страхотни неангажирани мъже в Билингъм - продължи Джил. - Мога да те уредя толкова лесно. А ти си се завряла във Фрайдей Харбър. Можеше поне да откриеш един бар или магазин за спортни стоки, където да срещаш мъже. А то магазин за играчки!
- Обичам си магазина. Харесвам Фрайдей Харбър.
- Но щастлива ли си?
- Щастлива съм - произнесе Маги замислено, след като изяде една вкусна хапка от сандвича. - Наистина съм добре.
- Хубаво. Сега е време да продължиш с живота си. Само на двайсет и осем си и трябва да си отворена за възможността да намериш някого.
- Не искам задължително да излизам с някого. Шансовете да намеря истинската любов са милиард към едно. Веднъж я намерих, няма начин да се случи отново.
- Знаеш ли от какво имаш нужда? От временно гадже.
- Временно?
- Да, какго когато получаваш временна шофьорска книжка, за да усъвършенстваш уменията си, преди да получиш истинска. Не се тревожиш да търсиш мъж за сериозна връзка… просто избираш някой забавен, който да ти помогне да излезеш на пътя отново.