Баща й я изгледа с несигурен поглед, сякаш коментарът го беше изненадал.
- Разбира се, че си различна. Как може да не си? - Част от мен не иска да се променя. Част от мен иска да остане същия човек, който съм била, когато бях с Еди. - Тя спря, когато видя изражението на баща си. - Това откачено ли е? Мислиш ли, че трябва да отида на терапевт?
- Мисля, че трябва да излезеш на среща. Да облечеш хубава рокля, да се наслаждаваш на хубава храна. Да целунеш някого за лека нощ.
- Но след като престана да бъда вдовица на Еди, кой ще го помни? Ще е като да го загубя напълно отново.
- Скъпа. - Гласът на баща й беше тих и нежен. - Ти научи много от Еди. Нещата около него, които те промениха за по-добро… това е начинът, по който той ще продължи да съществува. Няма да бъде забравен.
*
- Съжалявам - каза Шелби, когато Марк й донесе чаша горещ чай. Тя се беше свила на дивана, облечена в сив, кашмирен костюм за вкъщи. Понечи да каже нещо, но вместо това кихна силно.
- Всичко е наред - каза Марк и седна до нея.
Шелби измъкна една книжна кърпичка от кутията и издуха носа си.
- Надявам се, че е само алергия. Надявам се, че няма да те заразя. Не бива да оставаш с мен. Спасявай се.
Марк се усмихна.
- Необходими са повече от няколко бацила, за да се уплаша. — Като отвори едно шишенце с лекарство против настинка, той изтръска две таблетки и й ги подаде.
Шелби взе бутилка вода от масичката, тътна ги и направи физиономия.
- Щяхме да направим такова страхотно парти - каза тя натъжена. - Джания има най-страхотният апартамент в Сиатъл и аз щях да те покажа на всички.
- Можеш да ме покажеш по-късно. - Марк метна едно одеяло върху нея. - Засега се фокусирай върху оздравяването си. Ще ти оставя дори дистанционното.
- Толкова си сладък. - Шелби се облегна на него и издуха отново носа си. - Дотук с нашия секси уикенд.
- Отношенията ни са нещо повече от секс.
- Радвам се да чуя, че го казваш. — Като млъкна за малко, тя добави: - Това е номер три в списъка.
Марк прехвърляше каналите един след друг.
- Какъв списък?
- Може би не трябва да ти казвам. Но наскоро четох един списък с пет признака, според които мъжът е готов за „0“-думичката.
Марк спря да се занимава с дистанционното.
- „О“-думичката? - попита учудено той.
- Обвързване. Досега ти си направил три от нещата в списъка, които един мъж прави, когато е готов за обвързване.
- О? - произнесе той предпазливо. - Кое е номер едно?
- Измори се от нощните клубове и барове.
- Всъщност никога не съм обичал нощни клубове.
- Второто: представи ме на семейството и приятелите си. Трето: току що показа, че мислиш за мен повече, отколкото за секса.
- А какво са четвърто и пето?
- Не мога да ти кажа.
- Защо?
- Защото ако ти кажа, може да не ги направиш.
Марк се усмихна и й връчи дистанционното.
- Добре, уведоми ме, ако ги направя. Не обичам да изпускам нещо. - Той обви ръка около нея, докато тя търсеше някакъв филм.
Мълчанието между тях обикновено беше комфортно. Но това мълчание беше напрегнато. Въпросително. Марк съзнаваше, че Шелби му предлага удобна възможност. Тя искаше да постави нови параметри за връзката им, да обсъдят накъде са тръгнали.
Странно, той самият се канеше да повдигне тези въпроси през уикенда. Имаше напълно логични причини да се обвърже с Шелби, да й каже, че има сериозни намерения. Защото наистина имаше.
Ако бракът с Шелби щеше да е нещо като да излиза на срещи с нея, то той искаше тъкмо това. Без лудости, писъци, скандали. Очакванията му бяха основателни. Той не вярваше в съдбата, нито във великата любов. Искаше една мила, нормална жена като Шелби, с която да няма много изненади. Двамата щяха да са партньори.
Да са семейство. Заради Холи.
- Шелби - започна той, но се наложи да прочисти гърлото си, което бе започнало да се стяга, преди да продължи: - Какво мислиш за това… да си единствена?
Тя се обърна в сгьвката на ръката му да го погледне.
- Имаш предвид официално да сме двойка? Да не се срещаме с други хора?
-Да.
Шелби се усмихна доволно.
- Току що направи четвъртото нещо - каза тя и се сгуши отново в него.
ШЕСТА ГЛАВА
Както всеки, запознат с вашингтонската фериботна система, знае, закъснения на ферибота могат да станат по всяко време и по различни причини, включително бурно море или отливи, транспортни инциденти на борда, спешни медицински случаи или проблеми с изправността на машините. За съжаление, като причина за закъснението на ферибота в неделя следобед бе изтъкнат „належащ ремонт на свързана с безопасността част на плавателния съд“.
Пристигнал един час по-рано, за да може да заеме прилично място в дългите редици, водещи към фериботния паркинг, на Марк му остана доста време, което трябваше да убие по някакъв начин. Хората излизаха от колите си, извеждаха кучетата си, разхождаха се до сградата на терминала да си купят нещо за хапване или списания. Беше облачно и мъгливо, отвреме-навреме капваше по някоя студена дъждовна капка.