Потиснат и неможещ да си намери място, Марк тръгна към терминала. Умираше от глад.
Шелби не се чувстваше достатъчно добре, за да излязат да закусят навън тази сутрин, а единственото, което имаше в апартамента си, беше зърнена закуска.
Двамата бяха прекарали хубав уикенд. Останаха си вкъщи, говориха и гледаха филми, а в събота вечерта хапнаха китайска храна, която си взеха за вкъщи.
От пролива Росарио повяваше бриз, носеше чиста и солена миризма, и се провираше под яката на лекото му сако като студени пръсти. По тила му мина тръпка. Той псе дълбоко от морския въздух, искаше му се да си е вкъщи, искаше му се… нещо.
Влезе в терминала и се насочи към кафенето, когато забеляза една жена да влачи сака си към близкия автомат за закуски и напитки. По устните му се разля усмивка, когато видя дългите червени кичури на косата й.
Маги Конрой.
Мисълта за нея се беше таила в съзнанието му през целия уикенд. В моменти на бездействие умът му разиграваше жизнерадостни сценарии за това как или кога може да я види отново. Любопитството му към нея нямаше умора. Какво обича за закуска? Има ли домашен любимец? Обича ли да плува? Когато се умори да игнорира тези въпроси, фактът, че имаше нещо, което да игнорира, ги беше направил още по-настойчиви.
Той се приближи към Маги отстрани и видя бръчката, врязана между махагоновите й вежди, докато тя проучваше съдържанието на вендинг машината. Осъзнала присъствието му, Маги вдигна поглед към него. Веселата, неподатлива на укротяване енергия бе заменена от уязвимост, която направо го прониза в сърцето. Беше неподготвен за реакцията си спрямо нея.
Какво беше станало през уикенда? Нали беше гостувала на семейството си. Скандал ли е имало? Проблем?
- Не искаш нищо от това - каза й той, като кимна към подредените зад витрината вредни храни в лъскави опаковки.
- Защо не?
- Нито една от тези стоки вътре няма срок на годност.
Маги огледа с присвити очи витрината, сякаш да провери истинността на твърдението му.
- Мит е, че „Туинкис“ траят вечно - каза тя. - Извън хладилник издържат двайсет и пет дена.
- У дома животът им извън хладилника трае не повече от три минути. - Той надникна в тъмните й очи. - Да те заведа на обяд? Имаме най-малко два часа според чиновника на ферибота.
Последва дълго колебание.
- Искаш да ядеш тук?
Марк поклати глава.
- Малко по-надолу по улицата има ресторант. На две минути пеша. Ще оставим сака ти в моята кола.
- Няма нищо лошо в това да обядваме -каза Маги, сякаш имаше нужда да убеди себе си в нещо.
- Аз го правя почти всеки ден. - Марк се пресегна да вземе сака й. - Дай да го нося.
Тя го последва навън.
- Имам предвид това да обядваме двамата. Заедно. На една и съща маса.
- Ако искаш, можем да седнем на различни маси.
В гърлото й се надигна смях.
- Ще седнем на една и съща маса - каза тя решително, - но няма да говорим.
Докато вървяха покрай пътя, мъглата се сгъсти и започна да ръми, въздухът стана бял и влажен.
- Сякаш вървим през облак. - Маги вдъхна дълбоко. - Когато бях малка, си мислех, че облаците сигурно са прекрасни на вкус. Веднъж поисках купа с облаци за десерт. Мама ми сложи разбита сметана в една чиния. - Тя се усмихна. - И тя беше толкова прекрасна, колкото си представях, че ще бъде.
- Но знаеше ли тогава, че това е просто разбита сметана? - попита Марк, очарован от това как мъглата бе накарала късите кичури около лицето й да се накъдрят.
- О, да. Само че нямаше никакво значение… важна беше идеята.
- Аз имам проблеми, когато се опитвам да разбера къде да тегля чертата за Холи - каза Марк. - В същата класна стая, където тя учи, че динозаврите са истински, пишат писма до Дядо Коледа. Как да й кажа кое е истинско и кое - не?
- Питала ли те е вече за Дядо Коледа?
-Да.
- Какво й каза?
- Казах й, че още не съм сигурен, но че много хора вярват в него, така че няма нищо лошо, ако иска да вярва и тя.
- Това е било правилното - каза Маги. -Фантазията и създаването на вяра е важно за децата. Онези, на които им се позволява да използват въображението си, са подобри в това да нравят разлика между фантазия и реалност от другите.
- Кой ти го каза? Вълшебницата, която живее в стената ти?
Маги се усмихна.
- Всезнайко - каза тя. - Не, не ми го е казала Клоувър. Четях много. Интересувах се от всичко, свързано с децата.