- Няма проблем. Ще се уверя, че се качваш на ферибота.
Ръката й пропълзя по масата. Тя усети опакото на свитите й пръсти да докосва неговите, нерешителен жест, който Марк не знаеше как да тълкува.
- Говорих с баща си този уикенд - каза тя. - Той никога не е бил от родителите, които ти казват какво да правиш - всъщност, като се замисля, сигурно нямаше да е зле да бях имала малко по-голям родителски надзор, докато растях. Но сега той ми каза, че трябва да отида на среща с някого. На среща. Вече дори не му викат така.
-А как?
- Излизане, предполагам. Ти какво казваш на Шелби, когато искаш да прекараш уикенда с нея?
- Питам я дали мога да прекарам уикенда с нея. - Марк обърна ръката си нагоре, разтваряйки длан.
- Е, ще приемеш ли съвета на баща си?
Тя кимна неохотно.
- Само че винаги съм мразела целия този процес - каза тя развълнувано, като се взираше в питието си. - Срещите с нови хора, неловкостта, отчаянието да не можеш да се отървеш от някого цяла вечер, макар да ти е ясно още след първите пет минути, че е боклук. Иска ми се да беше като онлайн чат, където можеш да „отложиш“ веднага този, които не ти допада. А най-лошото е, когаго и двамата изчерпите темите на разговор. — Без да съзнава, Маги бе започнала да си играе с ръката му, изследвайки разсеяно извивките на пръстите му. Той усещаше удоволствието от пръстите й по цялата си ръка, отзивчиви струни отекваха по нервните пътища.
- Не мога да си представя ти да изчерпиш темите за разговор - каза Марк.
- О, случва се. Особено когато човекът, с когото говоря, е прекалено мил. Един добър разговор винаги включва определена доза недоволство. Обичам да ни свързват общи омрази и възмущения от дребни несправедливости.
- Каква е най-честата несправедливост, която те възмущава?
- Да звъня на „Обслужване на клиенти“ и да не се свързвам с човек.
- Аз пък мразя, когато келнерите се опитват да запомнят поръчката, вместо да я запишат. Защото едва ли запомнят всичко правилно. А дори и да запомнят, това ми причинява голям стрес, докато храната пристигне на масата.
- Аз не обичам, когато хората си крещят по мобилните телефони.
- А аз фразата: „Калабмурът не е търсен“. Безсмислена е.
- Аз я употребявам понякога.
- Ами недей. Адски ме раздразва.
Маги се засмя. В този момент изглежда осъзна, че си играе с ръката му, защото се изчерви и се дръпна.
- Шелби мила ли е?
- Да. Но го понасям. - Марк се пресегна за уискито си и го довърши на една глътка.
- Моята теория относно излизането на срещи - каза той, - е, че е по-добре да не правиш добро първо впечатление. - Защото после всичко това се сгромолясва надолу. Винаги трябва да се показваш достоен за това първо впечатление, което всъщност е било само илюзия.
- Да, но ако не направиш добро първо впечатление, може никога да нямаш шанса за второ.
- Аз съм необвързан мъж със заплата. Винаги имам втори шанс.
Маги се засмя.
Келнерката донесе храната им и събра празните чаши.
- Още по едно? - попита тя.
- Иска ми се да можех - каза Маги с копнеж, - но не мога.
- Защо не? - вдигна вежди Марк.
- Защото почти се напих. - И за да демонстрира, тя събра очи.
- Трябва да спреш чак тогава, когато се напиеш напълно. - Марк кимна към келнерката: -Донесете още по едно.
- Ти да не се опитваш да ме напиеш? - попита Маги, след като келнерката си тръгна, и го изгледа с подигравателно-подозрителен поглед.
- Да. Планът ми е да те напия и да те отвлека на диво, откачено пътуване с ферибот. — Той побутна една чаша с вода към нея. - Изпий това, преди да започнеш втория рунд.
Докато Маги пиеше водата, Марк й разказа за уикенда си с Шелби и за списъка с нещата, които един мъж правел, когато бил готов за обвързване.
- Но тя не ми каза какво е петото нещо -каза той. - Според теб какво може да е?
Докато обмисляше възможностите, лицето на Маги премина през серия очарователни физиономии… бърчене на носа, присвиване на очи, прехапване на долната устна.
- Търсене на къща? - допусна тя. - Или разговори за това да имате деца?
- Боже. - Той се намръщи. - Аз имам Холи. Това ми е достатъчно засега.
- А за по-късно?
- Не знам. Искам да съм сигурен, че съм се справил правилно с Холи, преди да помисля за още деца.
Погледът й стана състрадателен.
- Животът ти се е променил много, нали?
Марк потърси начин да го опише, чувствайки се неловко в желанието си да се свърже с нея. Никога не се беше доверявал пред другиго, никога не беше виждал смисъл в това. Да получиш съчувствие беше само на крачка от това да те съжаляват, което за него бе съдба, по-лоша и от смъртта. Но Маги умееше да задава въпросите по начин, който го караше да иска да й отговори.