- Върви - каза тя.
И той тръгна, без да се обръща назад, слизайки по тясната стоманена стълба с отекващи стъпки. Усещаше как сърцето му бие силно на мястото, където ръката й го беше докоснала. Когато влезе в колата, затвори вратата и закопча предпазния колан. Докато чакаше сигнал да потегли напред, изпитваше напрегнатото, мъчително чувство, че е загубил нещо важно.
СЕДМА ГЛАВА
С идването на октомври приключи наблюдаването на китове и карането на каяк за годината. Макар все още на Сан Хуан да продължаваха да идват туристи, нищо не можеше да се сравни с наплива през летните месеци. Най-честият въпрос, който задаваха туристите, беше как Фрайдей Харбър е получил името си. Маги бързо научи двете стандартни версии на историята. Тази, която повечето предпочитаха, беше местната легенда как един морски капитан, влизайки в пристанището, видял някакъв мъж на брега и го попитал: Кой е този залив? Мъжът, погрешно чувайки въпроса като „Кой ден е днес“, отговорил: Петък4.
Истината обаче беше, че пристанището било кръстено на един хаваец, Джоузеф Фрайдей, който работел в компанията „Хъдсънс Бей“, която се занимавала с отглеждането на овце на десетина километра северно от пристанището. Когато моряци вървели по брега и видели от лагера му да се издига стълб дим, разбрали, че е достигнал залива Фрайдей. Така и бил вписан от британците в картите.
Островът беше преминал в ръцете на американците през 1872 г. и оттогава беше разцъфтял в индустриално отношение. Навремето бил столицата на плодовете за Северозапада. Бил известен също така с дърводобива си и компаниите за консервиране на сьомга. Сега бреговата линия беше натъпкана с луксозни сгради и корабчета за екскурзии, вместо с консервни фабрики и шлепове. Туристите бяха станали главният стълб на икономиката и въпреки пикът им през лятото, това бе целогодишна индустрия.
С есента във въздуха и обагрянето на листата във всички цветове, жителите на остров Сан Хуан започнаха да се подготвят за предстоящите празници. Островът жужеше от фестивали на реколтата, селскостопански пазари, дегустации на вино, събития в художествени галерии и театрални представления. Магазинът на Маги не показваше признаци на забавяне темпото на продажбите, тъй като местните клиенти идваха да купуват костюми и аксесоари за Хелоуин и да се погрижат от по-рано за коледни подаръци. Всъщност, Маги наскоро беше наела една от дъщерите на Елизабет, Даян, като продавачка на половин работно време.
- Сега може би ще си малко по-спокойна -каза Елизабет на Маги. - Вземането на един ден отпуска няма да те убие, нали знаеш.
- Забавлявам се в магазина.
- Иди се забавлявай някъде по-далеч -посъветва я Елизабет. - Имаш нужда да водиш разговор с някой по-висок от метър и двайсет. -В този миг й хрумна идея. - Трябва да отидеш на масаж в спа центъра в Рош Харбър. Имат нов масажист, Терън. Една моя приятелка разправя, че имал ръце на ангел. - Веждите й се вдигнаха многозначително.
- Ако е мъж, не възприемам това за масаж - каза Маги. - Но в момента не мога да си спомня как се нарича мъж, който те масажира.
- Нарича се среща през уикенда, ето така се нарича! - произнесе Елизабет натъртено. -Ако е необвързан, можеш да го поканиш да излезете.
- Не можеш да поканиш един масажист да излезе с теб - възрази Маги. - То е нещо като връзка между лекар и пациент.
- Аз съм излизала на срещи с моя лекар -каза Елизабет.
- Наистина ли?
- Отидох в кабинета му и му казах, че искам да си сменя личния лекар. Той се засегна и ме попита защо. Казах му: защото искам да ме изведете на вечеря в петък вечер.
Очите на Маги се разшириха.
- И той го направи?
Елизабет кимна.
- И след шест месеца бяхме женени.
Маги се усмихна.
- Тази история ми харесва.
- Изкарахме четирийсет и една години заедно, а после той почина.
- Съжалявам.
- Беше страхотен мъж. Исках да сме заедно повече години. Но това не означава, че не мога да се наслаждавам на времето, прекарано с приятели. Пътуваме заедно, изпращаме си имейли… Не бих могла да живея без тях.
- Аз имам чудесни приятели - каза Маги. -Но те всички са женени, освен това бяха такава голяма част от живота ми с Еди, че понякога…
- Старите спомени оживяват — довърши Елизабет разбиращо.
- Именно.
Елизабет кимна.
- Сега имаш нов живот. Пази старите си приятели, но не вреди да добавиш и нови. За предпочитане необвързани. Което ми напомня… Сколарис запозна ли те вече със Сам Нолан?
- Ти откъде знаеш за това?
Възрастната жена изглеждаше безкрайно доволна от себе си.
- Живеем на остров, Маги. Слуховете няма къде да ходят, освен да се въртят в кръг. Така че… запозна ли се с него?