Маги се зае с преподреждането на свежи стръкове лавандула в една ваза с формата на буркан за мляко. Идеята да излезе с по-малкия брат на Марк беше непоносима. Всяка малка прилика - формата на очите или нотките в гласа - щяха да превърнат цялото преживяване в упражнение по страдание.
А и щеше да е нечестно спрямо Сам. Маги нямаше да е способна да оцени това, което представлява той, защото нямаше да може да забрави всичко онова, което не е.
И най-вече това, че не е Марк.
- Казах на Брад и Елън, че засега не проявявам интерес към срещи с никого - каза тя.
- Но, Маги - разтревожи се Елизабет, - Сам Нолан е най-очарователният и добре възпитан млад мъж на света. И сега е без гадже, защото беше зает с лозето. Винар е. Романтик. Не би искала да изпуснеш възможност като тази.
Маги се усмихна скептично.
- Наистина ли мислиш, че този млад, очарователен, необвързан мъж ще иска да излезе с мен?
- Защо да не иска?
- Вдовица съм. Имам багаж.
- Че кой няма багаж? - смъмри я Елизабет. - Това, че си вдовица не е нещо, което трябва да те кара да се чувстваш неловко. Означава само, че си жена с опит, жена, която е била обичана. Ние знаем как да ценим живота, как да ценим хумора, радваме се на това, което ни заобикаля. Повярвай ми, Сам Нолан няма да има нищо против, че си вдовица.
Маги се усмихна и поклати глава. Взе чантата си иззад щанда и каза:
- Отивам да се разходя до „Маркет Шеф“ и да си взема сандвичи за обяд. Ти какво искаш?
- Пастърма, смесена с много сирене. И много лук. - Когато Маги стигна до вратата, Елизабет добави весело: - По много от всичко!
„Маркет Шеф“ беше артистично заведение за деликатеси, което правеше най-хубавите сандвичи и салати на острова. Там винаги имаше тълпа по обяд, но чакането си заслужаваше.
Поглеждайки една стъклена витрина, пълна с пресни салати, паста, перфектни парчета месо и дебели резени зеленчуков киш, Маги се изкуши да поръча по едно от всичко. Накрая се спря на рак, артишок и топено сирене върху препечен домашен хляб, и поръча топена пастърма за Елизабет.
- За тук или за вкъщи? - попита момичето зад щанда.
- За вкъщи, ако обичате. - Виждайки купчината бисквити с шоколадови парченца в един голям буркан до касовия апарат, тя добави: - И при никакви обстоятелства не трябва да слагате от тези.
Момичето се усмихна.
- Една или две?
- Една.
- Ако искате, седнете ей там, ще ви донеса сандвичите след минутка.
Маги седна до един прозорец и се загледа в хората, докато чакаше.
След малко момичето се появи с бяла хартиена кесия.
- Заповядайте.
- Благодаря.
- О, ами… - Момичето й подаде една салфетка. Един човек ме помоли да ви предам това.
- Кой? - попита Маги равнодушно, но момичето вече бързаше да обслужи друг клиент.
Погледът на Маги падна върху бялата салфетка в ръката й. Някой беше написал нещо върху нея.
Здравей“.
Тя вдигна очи объркано и сканира малкия кът за сядане. Дъхът й спря, когато видя Марк Нолан и Холи, които седяха на една масичка в ъгъла. Погледът му улови нейния и бавна усмивка изви устните му.
Съобщението върху салфетката се смачка в дланта й, пръстите й се свиха инстинктивно. Само като го видя, отзивчива болка от щастие се раздвижи в гърдите й. По дяволите. Бе прекарала седмици, за да се самоубеди, че това, което бе преживяла с Марк, далеч не е било толкова магично, колкото е изглеждало.
Но това не обясняваше новия навик на сърцето й да пропуска или да забавя удар, когато забележи тъмнокос мъж в тълпата. Не обясняваше и защо - повече от един път - се беше събуждала с оплетени около краката чаршафи и ум, обезсилен от приятната неопределеност, че го е сънувала.
Когато Марк се изправи и тръгна към нея с Холи, следваща го отзад, Маги усети как я връхлита огромна, зашеметяваща страст. Трескава червенина изби по цялото й тяло. Пулсът й туптеше в крайниците. Тя не можеше нито да гледа директно в него, нито да отмести очи от него, само стоеше объркана с книжни торбички в ръка.
- Здравей, Холи - все пак успя да произнесе накрая на грейналото в усмивка момиченце с две старателно сплетени руси плитки. - Как си?
Детето я изненада като се хвърли към нея и я прегърна. Маги автоматично обви свободната си ръка около дребното, слабичко телце.
Все още увиснала на кръста й, Маги наклони глава назад и й се усмихна.
- Вчера ми падна един зъб - обяви тя и показа новата дупка в долния ред.
- Браво! - възкликна Маги. - Сега имаш две места, в които да слагаш сламки, когато пиеш лимонада.
- Феята на зъбчетата ми даде един долар -обяви Холи. - А приятелката ми Кейти получи само петдесет цента за своя. - Това сравнение беше сменено от намек за загриженост при странностите на такава оценителна система.