- Феята на зъбчетата - повтори Маги и хвърли развеселен поглед към Марк. Тя знаеше как се чувства той, когато окуражава племенницата си да вярва във въображаеми създания.
- Това беше идеален зъб - каза Марк. -Явно зъб като този заслужава цял долар. - Погледът му мина по Маги. - Бяхме решили да се отбием в магазина ти след като обядваме.
- Нещо конкретно ли търсите?
- Трябват ми крила на фея - каза й Холи. -За Хелоуин.
- Фея ли ще бъдеш? Имам вълшебни пръчици, корони и най-малко половин дузина различни крила. Искаш ли да дойдеш в магазина с мен?
Холи кимна доволно и протегна ръка към нейната.
- Подай ми да нося тези неща вместо теб -предложи Марк.
- Благодаря. - Маги му даде книжните торбички и те напуснаха „Маркет Шеф“ заедно.
По пътя Холи беше разговорлива и оживена, разказваше на Маги за костюмите на приятелките си за Хелоуин и какви бонбони очаква да получи, за Фестивала на реколтата, на който щеше да ходи след това. Въпреки че Марк говореше малко, Маги усещаше пронизително присъствието му зад тях.
Когато стигнаха в магазина, Маги заведе Холи до една редица с крила за феи, всички украсени с панделки, блестящи и изрисувани със завъртулки.
- Ето ги.
Елизабет отиде при тях.
- Крила ли купуваме? Колко хубаво.
Холи погледна въпросително възрастната
жена, която носеше конусовидна шапка с воал и дълга пола от тюл, и държеше вълшебна пръчка.
- Защо сте облечена така? Още не е Хелоуин.
- Това е облеклото ми за случаите, когато имаме парти за рожден ден в магазина.
- Къде? - Холи опиеда любопитна наоколо.
- Стаята за партита е отзад. Искаш ли да я видиш? Цялата е украсена.
След като погледна към Марк за разрешение, тя последва бързо Елизабет към дъното на магазина, като подтичваше и подскачаше.
Марк ги изпрати с усмивка.
- Непрекъснато подскача - каза той. - През цялото време. - Погледът му се върна към Маги. -Няма да се бавим. Не искам да ти преча на обяда.
- О, няма проблем. Как… - Почувства се така, сякаш току що е лапнала цяла лъжица мед, наложи се да преглътне няколко пъти против гъстата сладост. - Ти как си?
- Добре. А ти?
- Страхотно - отвърна Маги. - Ти и Шел-би… - Канеше се да каже „сгодихте ли се“, но думите заседнаха в гърлото й.
Марк разбра недовършеното изречение.
- Все още не. - Той се поколеба. - Донесох ти това. - Остави един висок, тесен термос на щанда, от онези, които се затварят с чашка за пиене. Маги не беше забелязала преди да го носи.
- Това кафе ли е?
- Да, от това, което аз пека.
Жестът я зарадва повече, отколкото би трябвало.
- Влияеш ми лошо - каза му тя.
Гласът му прозвуча дрезгаво.
- Надявам се.
Беше прекрасно да стои тук с него, представяйки си за един кратък, забранен момент, че е достатъчно да направи само една стъпка напред, за да изтрие разстоянието помежду им. Да се притисне към него, към твърдостта и топлината му, и да го усети как я прегръща.
Преди Маги да успее да му благодари, Елизабет и Холи се върнаха. Момиченцето, въодушевено от декорирания салон за празненството и голямата торта във формата на замък със свещички на всички кули, отиде веднага при Марк и поиска и той да я види. Вуйчо й се усмихна и й позволи да го замъкне със себе си.
Накрая Марк и Холи оставиха покупките си на щанда, чифт вълшебни крила, корона и една зелена и една пурпурна балерински полички. Елизабет ги маркира на касата, като бъбреше дружелюбно, докато Маги бе заета да помага на друг клиент.
Маги се качи на сгъваем стол-стълба, за да стигне до някакви глинени статуетки, сложени в един шкаф над витрината. След като извади фигурките на Дороти, Тенекиения дървар, Лъва и Плашилото5, тя обясни на клиента, че нямат на склад Злата вещица от Запад.
- Мога да я поръчам и след седмица ще бъде доставена - добави Маги.
Клиентката се поколеба.
- Сигурна ли сте? Не ми се иска да купувам другите, ако не мога да осигуря целия комплект?
- Ако желаете, ще се обадим на дистрибутора, за да сме сигурни, че ще изпрати вещицата. - Маги погледна към касата. - Елизабет…
- Имам номера, ето го. - Елизабет размаха един ламиниран лист. Тя се усмихна, когато позна клиентката. - Здравей, Анет. Това подарък за Кели ли ще бъде? Знаех си, че ще хареса този филм.
- Досега го е гледала най-малко пет пъти -каза жената със смях и отиде до щанда, когато Елизабет набра телефонния номер.
Натоварена с допълнително количество глинени фигурки, Маги се качи на стълбата и започна да ги прибира в шкафа. Тя залитна, когато някои от кутиите се разместиха, заплашвайки да паднат.
В този момент чифт ръце я хванаха за кръста и я задържаха. Маги замръзна, когато осъзна, че Марк стои зад нея. Натискът от докосването му беше твърд, надежден, почтителен. Но топлината на ръцете му проникна през памучната й блуза и накара пулса й да се учесги. Тя се напрегна срещу порива да се обърне в ръцете му. Колко хубаво щеше да е да зарови пръсти в тази тъмна, гъста коса, да го придърпа по-близо, по-силно…