Виктория беше единствената в семейството, която намери нещо, заради което сметна, че си струва да напусне острова. Беше се влюбила в стъклените върхове и долини на Сиатъл, в градските кафенета и култура, в изисканите, елегантни ресторанти, които изкушават вкуса, в объркващия сетивата лабиринт на Пайк плейс маркет.
На един коментар на Сам, че всички в града прекадено много говорят и мислят, Виктория отвърна, че Сиатъл я е направил по-умна.
- Аз нямам нужда да бъда по-умен - каза Сам. - Колкото си по-умен, толкова повече причини имаш да си отчаян.
- Това показва защо ние, Нолан, сме с такъв висок дух - каза Марк на Виктория и я накара да се разсмее.
- Не и Алекс, обаче - възрази тя, изтрезня-вайки след малко. - Не мисля, че Алекс е бил и една минута щастлив в този живот.
- Алекс не иска щастие - отвърна Марк. -Той си е добре със заместител.
Връщайки се към настоящето, Марк се запита какво ли би казала сестра му, ако знаеше, че той се кани да отглежда Холи на остров Сан Хуан. Не беше осъзнал, че е изрекъл гласно мисълта си, докато не последва отговорът на Сам.
- Да не мислиш, че щеше да се изненада? Вик знаеше, че никога няма да напуснеш острова. Бизнесът ти с кафе е тук, домът ти, приятелите ти. Сигурен съм, че е знаела, че ще отведеш Холи във Фрайдей Харбър, ако нещо се случи с нея.
Марк кимна, чувстваше се празен и мрачен. Не можеше да игнорира за дълго мисълта какво означава за детето тази загуба.
- Тя днес каза ли нещо? - попита Сам. - Не съм чул и звук от нея.
След като й съобщиха за смъртта на майка й, Холи беше млъкнала, на въпросите отговаряше единствено с кимане и поклащане на глава. Изражението й бе далечно, отнесено, беше се оттеглила в своя си вътрешен свят, където не допускаше никого. След смъртта на Виктория Марк беше отишъл от болницата право в къщата на сестра си, където една детегледачка се грижеше за малкото момиченце. Беше съобщил новината на племенницата си на сутринта и оттогава тя практически бе останала на неговите ръце.
- Нищо - промърмори след малко Марк. -Ако днес не започне да говори, ще я заведа на педиатър. - Той изпусна една накъсана въздишка, преди да добави: - Дори не знам кой е педиатърът й.
- На хладилника има списък - каза Сам. -Написани са няколко телефонни номера, включително този на лекаря на Холи. Предполагам, че Вики ги е написала, в случай, че на детегледачката й потрябват спешно.
- И това е нещо.
Връщайки се на масата, Марк отпи дълга глътка уиски.
- Има нещо, за което трябва да поговоря с теб. Като си помисля, да живея с Холи в апартамента ми във Фрайдей Харбър, няма да е много удобно. Има само една спалня, а и няма двор за нея, където да играе.
- Да не би да си решил да го продаваш?
- Може би да го отдам под наем?
- И къде ще отидеш тогава?
Марк направи дълга, замислена пауза.
- Ти имаш много стаи.
Очите на Сам се разшириха.
- Не, нямам.
Две години преди това Сам бе купил петнайсет акра на Фолс бей в преследване на дълго лелеяната си мечта да основе своя собствена винарска изба. Имотът, с добре дренираните си пясъци, чакълеста почва и прохладен климат, беше идеален за лозе. Заедно със земята вървеше и една подобна на пещера, разнебитена викторианска селска къща със заобикаляща я веранда, многобройни еркерни прозорци, голяма ъглова кула и разноцветни слюдени плочки.
“Хубава къща” бе малко пресилен термин за постройка, в която всичко скърца, криви се и вечно капе. Предишните обитатели бяха оставили своя отпечатък върху къщата с разполагането на баните на непредвидени за това места, с облицованите с тънка дървена ламперия стени и плитки шкафове с плъзгащи се врати с безброй рафтове от черешово дърво и корнизи, боядисани с евтина бяла боя. Оригиналните твърди подове бяха покрити с линолеум или мъхести килими.
Но къщата имаше три неща, които си заслужаваха: разполагаше с повече от достатъчно стаи за двама неженени мъже и шестгодишно дете, голям двор и овощна градина, а районът, в който се намираше във Фолс бей, беше един от най-любимите на Марк на острова.
- Какво губиш, ако ни пуснеш да живеем с теб? Няма да ти се месим в нищо. - Ние. Нас. Местоимения, които очевидно щяха да заместят “аз-а” в повечето от изреченията на Марк отсега нататък.
- Шегуваш се, нали? Знаеш ли какво представлява животът на необвързани мъже с деца? Изпускаш всички страхотни жени, защото никоя от тях не иска да се превръща в детегледачка и да отглежда чуждо дете. А дори и ако по някакво невероятно чудо успееш да намериш някоя гореща мадама, няма да можеш да я задържиш за дълго. Край на спонтанните уикенди в Портланд или Ванкувър, край на дивия секс, край на спането до обяд. Завинаги.