По-късно Сам се върна с Холи, която бе прекарала чудесно на мероприятията за Хелоуин и беше напълнила с бонбони цяла пластмасова кофичка във формата на тиква. Те тържествено изсипаха бонбоните на масата, гледайки ги с възхищение, и Холи си избра две-три, които изяде веднага.
- Добре, а сега - горе и право във ваната! - каза Марк, като се наведе, за да може Холи да се качи на гърба му. - Това е най-изпоцапаната, най-лепкавата вълшебница, която съм виждал някога.
- Ти не вярваш във вълшебници - каза Холи, като се кискаше, когато той я понесе на гръб.
- Напротив, вярвам. Току що хванах една.
След като я изкъпа и остави чиста нощница и хавлия върху затворената седалка на тоалетната чиния, Марк слезе на долния етаж. Сам току що беше изсипал бонбоните в голямо найлоново пликче с цип и се отправяше към кухнята.
- Е - попита рязко Марк, - ходи ли в магазина?
- Поне в двайсет. Градът гъмжи от народ.
- В магазина за играчки - процеди Марк през стиснати зъби.
- О, питаш за Маги. - Сам отвори хладилника да си вземе бира. - Да, страхотна е. И Холи е луда по нея - седна на щанда и помогна на Маги при раздаването на бонбоните. Сигурно щеше да остане цяла нощ, ако й бях позволил. -Той млъкна и наклони бирата. - Но няма да поканя Маги да излизаме.
Марк го погледна разтревожено.
-Защо?
- Даде ми Хейсман.6
- Какво ?
—Нали разбираш… — Сам изимитира протегнатата блокираща ръка на позата на трофея Хейсман. - Беше дружелюбна, но не се интересува.
- Би трябвало да се интересува - каза Марк с раздразнение. - Необвързан си, изглеждаш прилично… какъв й е проблемът?
Сам сви рамене.
- Вдовица е. Може би не е престанала да скърби за съпруга си.
- Време й е да престане. Минали са две години. Има нужда да започне да живее отново. Има нужда да рискува с някого.
- Като теб? - попита замислено Сам.
Марк му хвърли мрачен поглед.
- Аз съм с Шелби.
- Хубаво де, разбрах - засмя се Сам. -Продължавай да си го повтаряш. Може и да повярваш накрая.
Марк се качи на втория етаж раздразнен. Каза си, че не е негова работа нито дали, нито кога Маги е започнала да излиза с някого. Защо тогава тази ситуация го тормозеше толкова?
Завари Холи в нейната стая, облечена в розовата си нощница, чакаше го да я сложи да си легне и да я завие. Нощната лампа беше включена, топлата светлина проникваше през розовия абажур. Погледът на момиченцето беше вперен във вълшебните крила, които висяха от облегалката на стола. Светлата й кожа беше покрита с червени петна. Марк усети как сърцето му се свива от тревога, когато видя, че очите й са мокри.
Сядайки на края на матрака, той я придърпа към себе си.
- Какво има? - прошепна. - Какъв е проблемът?
Гласът на Холи прозвуча глухо.
- Иска ми се мама да можеше да ме види в моя костюм.
Марк целуна русата й косица и нежната извивка на ухото й. И дълго време само я държа.
- И на мен тя ми липсва - каза накрая той. - Но мисля, че тя те гледа, макар да не можеш да я видиш и да я чуеш.
- Като ангел?
-Да.
- Ти вярваш ли в ангели?
- Да - каза Марк без колебание, въпреки че досега бе казвал и мислил тъкмо обратното. Защото нямаше причина да не допусне възможността, особено ако това щеше да утеши Холи.
Холи се отдръпна назад, за да го погледне.
- Не мислех, че вярваш.
- Но е така. Вярата е избор. Мога да вярвам в ангели, ако искам.
- Аз също вярвам в тях.
Марк я помилва по косата.
- Никой няма да замени майка ти. Но аз те обичам колкото нея и винаги ще се грижа за теб. А също и Сам.
- И вуйчо Алекс.
- И вуйчо Алекс. Но си мислех… ако се оженя за някого, който да ми помага да се грижа за теб, по майчински начин…? Това би ли ти харесало?
-Ъ-хъ.
- Какво ще кажеш за Шелби? Харесваш я, нали?
Холи се замисли.
- Влюбен ли си в нея?
- Харесвам я. Много.
- Не трябва да се жениш за някоя, ако не си
влюбен в нея.
- Ами, любовта също е избор.
Холи поклати глава.
- Аз мисля, че тя е нещо, което ти се случва.
Марк се усмихна на малкото й сериозно изражение.
- Може би и двете - каза той и я зави.
*
Следващия уикенд Марк отиде в Сиатъл на гости на Шелби. Партито послучай годежа на братовчедка й щеше да се състои в петък в Яхтения клуб в Портидж бей. Това беше поредна стъпка в развитието на връзката им - да присъства на семейно събитие, да срещне семейството й за първи път, и очакваше да се харесат. ¡От описанията на Шелби те изглеждаха приятни, нормални хора.
- Ще ги обикнеш, сигурна съм - каза му Шелби. - И те ще те обикнат.
Думата обич напрегна Марк. Досега той и Шелби не бяха стигнали до момента, в който някой от тях да е казал „обичам те“, но Марк чувстваше, че тя искаше да го направи. Което го накара да изпита силна вина, защото не го беше очаквал. Разбира се, би могъл да й го каже в отговор. И щеше да го мисли, но вероятно не по начина, по който на нея й се искаше.