Преди няколко месеца би предположил, че да обичаш е способност, която на него му липсва. Но Холи беше опровергала това напълно. Защото чувството да иска да предпази Холи, да й даде всичко… този вкоренен дълбоко в душата порив да я направи щастлива… това беше безспорна обич. Марк не беше изпитвал нищо, което да прилича и слабо на това.
В петък следобед той взе самолета за Сиатъл, разтревожен силно, защото Холи се беше прибрала от училище с температура.
- Трябва да отменя пътуването - каза той на Сам.
- Майтапиш се, нали? Шелби ще те убие. Аз съм тук. Холи ще е добре.
- Не я оставяй да стои до късно - заръча Марк строго. - Ней позволявай да яде боклуци. И не пропускай да й дадеш следващата доза ибупрофен, иначе…
- Да, знам. Всичко ще е наред.
- Ако и утре е болна, кабинетът на педиатъра в събота е отворен до обяд…
- Знам. Знам всички неща, които ти знаеш. Ако не излезеш веднага, ще си изпуснеш полета.
Марк тръгна неохотно, след като даде ибупрофена на Холи. Остави я да лежи на дивана и да гледа филм. Изглеждаше малка и крехка, с бледи страни. Безпокоеше се да я остави, макар че Сам го беше уверил, че всичко ще е наред.
- Мобилният ми телефон е в мен - каза й той. - Ако искаш да си поговорим, ако имаш нужда от мен, можеш да ми се обадиш, когато искаш. Нали, сладуранке?
- Добре. - Холи му изпрати беззъба усмивка, която разтопи сърцето му. Навеждайки се над нея, той я целуна по челото и те разтьркаха носове.
Струваше му се неправилно да излезе от къщи и да отиде на летището. Всички инстинкти му говореха да остане. Но Марк знаеше колко много означава това за Шелби и не искаше да я наранява, или да я кара да се чувства неловко като не се появи на семейното събитие.
Шелби го взе от летището с лъскавото си BMW Z4. Тя беше облечена в секси черна рокля, високи токчета, пепеляво-русата й коса беше пусната и права. Красива жена, с класа. Всеки мъж би се радвал да я има, помисли си той. Харесваше Шелби. Обожаваше я. Радваше се на компанията й. Но липсата на вълнение и дълбочина между тях, нещо, което винаги му се бе струвало наред преди, бе започнала да изглежда смътно неправилно.
- Ще се срещнем с Бил и Алисън за вечеря преди партито - каза Шелби. Алисън беше най-добрата й приятелка от колежа, а сега беше майка на три деца.
- Страхотно. - Марк се надяваше да може да откъсне съзнанието си от Ходи достатъчно дълго, за да се наслади на вечерята. Той измъкна телефона си и провери дали има някакви съобщения от Сам.
Нищо.
Забелязвайки намръщеното му изражение, Шелби попита:
- Как е Холи? Още ли е болна?
Марк кимна.
- Никога не е боледувала преди. Във всеки случай не и откакто е с мен. Имаше температура, преди да тръгна.
- Ще се оправи - дойде утешителният отговор от Шелби. По начервените й устни се плъзна усмивка. - Намирам за много сладко, че се тревожиш за нея.
Те отидоха в един изискан ресторант в Сиатъл, главният салон бе доминиран от триметрова централна колона от винени бутилки. Поръчаха си отлично пино ноар и Марк пресуши бързо чашата си, надявайки се, че това ще му помогне да се отпусне.
Навън беше започнало да вали, капките блещукаха по стъклата на прозорците. Дъждът беше бавен, но равномерен, облаците се бяха скупчили като дълго събирано пране. Сградите стояха търпеливо приведени под стихията, оставяйки
водата да тече през павирани каскади, лехи и крайпътни дъждовни градини. Сиатьл беше град, в който знаеха какво да правят с водата.
Докато Марк гледаше косите ручейчета да се плъзгат покрай сградите от камък и стъкло, нямаше как да не си спомни за дъждовната нощ преди по-малко от година, която бе променила всичко. Той осъзна, че преди Холи беше гледал на емоциите си като на някаква ограничена субстанция. Сега нямаше надежда да ги спре или да ги удържи. Дали родителството някога щеше да стане по-лесно? Дали се достигаше до момент, в който спираш да се тревожиш?
- Това е нова твоя страна - каза Шелби с насмешлива усмивка, докато го гледаше как проверява за двайсети път телефона си по време на вечерята. - Скъпи, щом Сам не е звънял, значи всичко е наред.
- Но може да означава също, че нещо се е объркало и той не имал възможност да се обади - възрази Марк.
Алисън и Бил, другата двойка, размениха усмихнати, леко покровителствени погледи на опитни родители.
- Най-трудно е с първото - каза Алисън. -Ужасяваш се всеки път, когато вдигне температура… но когато се родят второ и трето, спираш да се тревожиш толкова много.