- Децата са наистина издръжливи - добави Бил.
Знаейки, че всичко това се казва умишлено, Марк не се успокои ни най-малко.
- Той ще е добър баща един ден - каза Шелби на Алисън.
Похвалата, която вероятно трябваше да направи удоволствие на Марк, предизвика у него само изблик на раздразнение. Някой ден? Той беше баща сега. Да си баща беше нещо повече от това да имаш биологически принос… всъщност, това беше най-малкото.
- Ще ви оставя само за минутка, за да звънна на Сам - каза той на Шелби. - Искам да разбера дали температурата е спаднала.
- Хубаво, щом това ще ти помогне да спреш да се тревожиш. След това можем да се отпуснем и да се наслаждаваме на останалата част от вечерта. - Тя го изгледа многозначително. -Нали така?
- Така. - Марк се наведе и я целуна по бузата. - Извинявай. - Той стана от масата и тръгна към лобито на ресторанта, изваждайки телефона си. Знаеше, че Шелби и другата двойка смятат, че реагира пресилено, но не даваше пет пари. Трябваше да се увери, че Хали наистина е добре.
След първия звън отсреща вдигнаха и в слушалката прозвуча гласът на брат му.
- Марк?
- Да. Как е тя?
Последва изнервяща пауза.
- Всъщност, не е добре.
Марк усети как кръвта му се смръзва.
- Какво имаш предвид под „не е добре“?
- Започна да повръща, малко след като ти тръгна. Направо си изповръща червата.
- Ти какво направи? Извика ли лекар?
- Разбира се, че извиках.
- Той какво каза?
- Че вероятно е грип и да й давам много течности, за да не се дехидратира. Каза, че от ибупрофена може да я заболи стомахът, така че засега ще караме с тайленол.
- Още ли има температура?
- Последния път като я измерих беше трийсет и девет. За съжаление, не може да задържи в стомаха си достатъчно дълго лекарството, за да й подейства.
Марк стисна телефона здраво. Никога не беше искал нещо толкова силно, колкото това да се озове веднага на острова и да се грижи за Холи.
- Имаш ли всичко, което ти е нужно? - попита той брат си.
- Всъщност, трябва да отида да взема някои неща от магазина като желе и бульон, така
че ще ми трябва някой, който да гледа Ходи за малко.
- Връщам се.
- Не, недей. Имам цял списък от хора, на които мога да звънна. Освен това… о, боже, пак повърна. Трябва да вървя.
Връзката прекъсна. Марк се опита да преодолее пристъпа на паника и да мисли разумно. Той звънна на авиолинията, за да си резервира билет за следващия полет до Фрайдей Харбър, поръча такси и се върна на масата.
- Слава Богу! - възкликна Шелби с напрегната усмивка. - Чудех се какво те задържа толкова дълго.
- Съжалявам. Но Холи е зле. Трябва да се върна.
- Тази вечер? - Шелби се намръщи. - Сега?
Марк кимна и обясни ситуацията. Алисън
и Бил кимаха съчувствено, докато Шелби изглеждаше невероятно разстроена. Този знак на загриженост за Холи даде на Марк нов смисъл на отношенията му с нея, чувство на свързаност. Запита се дали и тя няма да иска да го придружи. Нямаше да я пита, но ако тя предложеше…
Като стана от масата, Шелби го докосна нежно по ръката.
- Да поговорим за това насаме. - Тя хвърли отегчена усмивка по посока на Алисън. -
Връщам се след секунда.
- Разбира се. - Двете жени размениха от онези необясними женски погледи, намекващи, че нещо се мъти.
Шелби отиде с Марк до изхода на ресторанта, в един ъгъл, кьдето можеха да говорят на спокойствие.
- Шелби… - започна Марк.
- Слушай - прекъсна го тя спокойно, - не се опитвам да представя това като избор между Хол и и мен… но тя ще се оправи и без теб. А аз няма. Искам да дойдеш на това парти довечера и да се запознаеш със семейството ми. Няма нещо, което да можеш да направиш за Холи, което Сам вече да не прави.
До момента, когато тя спря да говори, чувството на Марк за топлина и връзка между тях, беше изчезнало. Независимо от това какво казваше, тя го караше да избира между нея и Холи.
- Знам го - кимна той. - Но искам аз да съм човекът, който се грижи за нея. А и няма начин да прекарам цобре тази вечер, като знам, че детето ми е болно. Ще съм забоден в ъгъла с телефона си през цялото време.
- Но Холи не е твоя. Не ти е родно дете.
Марк погледна Шелби, сякаш никога не я беше виждал досега. Какво намекваше тя? Че притеснението му за Холи не е логично, защото не му е биологична дъщеря? Че няма право да се тревожи за нея чак толкова?
Често именно в незначителните моменти се разкриваха важните неща. С тези няколко пестеливи думи отношенията му с Шелби се промениха напълно. Дали беше безразсъден? Дали реагираше пресилено? Изобщо не го интересуваше. Първата му грижа беше Холи.
Когаго видя изражението му, Шелби вдигна поглед нагоре.