- Не исках да прозвучи така.
Мозъкът му методично пренареди думите, зад които стоеше голата истина. Беше прозвучало точно това, което тя бе имала предвид.
- Няма проблем. - Марк направи пауза, усещайки как подпорната конструкция на връзката им се разрушава в този разговор, всяка дума беше като удар с брадва. -Тя е моя, Шелби. Моя отговорност.
- Също и на Сам.
Той поклати глава.
- Сам помага. Но аз съм единственият й законен настойник.
- Значи тя има нужда двама възрастни мъже да се въртят непрестанно около нея?
Марк отвърна предпазливо.
- Имам нужда да бъда там.
Шелби кимна и бавно въздъхна.
- Хубаво. Явно няма никакъв смисъл да го обсъждаме точно сега. Да те откарам ли до летището?
- Поръчах си такси.
- Бих ти предложила да дойда с теб, но искам да съм там заради братовчедката си.
- Разбирам. - Марк я потупа успокоително. Гърбът й беше скован и прав, като издялан от лед. - Ще се погрижа за вечерята… ще оставя номера на кредитната си карта на келнерката.
- Благодаря. - Алисън и Бил ще го оценят. - Шелби погледна навъсено. - Обади ми се после и ми кажи как е Холи. Макар вече да знам, че ще е добре.
- Хубаво. - Той се наведе да я целуне, но тя се изви и устните му докоснаха бузата й.
ДЕВЕТА ГЛАВА
Пътуването с такси до летището сякаш трая цяла вечност. Полетът до Фрайдей Харбър беше толкова бавен, че Марк си помисли, че би стигнал по-бързо с каяк. Докато се озова пред къщата в лозето Рейншедоу, стана почти десет часа. На алеята беше паркирана непозната кола, бял Себринг.
Марк влезе в къщата през задния вход и се насочи право в кухнята. Сам беше там, наливаше си вино. Изглеждаше измъчен. Предницата на тениската му беше прогизнала от вода, косата му стърчеше. На плота се виждаха редица от шишенца с лекарства и празни чаши.
Сам го погледна и поклати глава.
- Знаех си, че не трябва да ти казвам - произнесе той примирено. - Боже, Шелби трябва да е бясна.
Марк остави сака на земята и съблече сакото си.
- Не ми пука. Как е Холи? Чия е колата в алеята?
- На Маги. А Холи е по-добре. Не е повръщала от час и половина.
- Защо си звънял на Маги? - попита Марк слисано.
- Холи я харесва. А когато се запознах с нея на Хелоуин, тя ми каза да й се обадя, ако някога се нуждая от помощ за Холи. Звъннах първо на Алекс, но той не вдига, така че потърсих Маги. Тя дойде веднага. Боже, страхотна е. Докато бях в магазина, сложила Холи в хладка вана, почистила и успяла някак да я накара да задържи лекарството.
- Значи температурата е минала?
- За момента. Упорита е, обаче. Ще трябва да наблюдаваме Холи.
- Аз ще поема нощната смяна - каза Марк. - Иди си почини.
Сам му хвърли уморена усмивка и отпи глътка вино.
- Можех да се справя и сам. Но съм доволен, че си дойде.
- Трябваше да си дойда. Щях да съм ужасна компания на партито тази вечер, притеснявайки се за Холи.
- Какво каза Шелби?
- Не беше щастлива.
- Ще й мине. Не съществува нещо, което един букет цветя и малко мили думи да не могат да оправят.
Марк поклати глава раздразнено.
- Не съм против милите думи. Но тази работа с Шелби няма да я бъде.
Очите на Сам се разшириха.
- Искаш да кажеш, че ще скъсаш с нея заради това?
- Не, не заради това. Просто осъзнах късно, че… няма значение, ще говорим по-късно. Трябва да видя Хол и.
- Ако двамата се разделите - каза Сам, до-като Марк тръгваше към стълбището, - погрижи се Шелби да научи, че съм на разположение за отмъстителен секс.
Коридорът, който водеше към спалнята на Холи, миришеше на амоняк и сапун за вана. Светлината на лампата хвърляше мека позлата по грубия дъсчен под. За миг Марк се опита да си представи какво би било впечатлението на един непознат за къщата; с някои недовършени стаи, с нуждаещи се от циклене подове, с небо-ядисани стени. Работата щеше да продължи дълго. На този етап те бяха съсредоточили усилията си върху структурната реставрация, правейки къщата здрава и безопасна, но още не бяха стигнали до козметичните промени. Без съмнение Маги е била ужасена.
Влизайки в стаята на Холи, той спря до прага. Маги беше на леглото до Холи, която се бе сгушила в прегръдката й. От другата страна на момиченцето се мъдреше нова плюшена играчка.
С лишено от грим лице и коса, събрана на опашка, Маги приличаше на тийнейджърка. По носа и скулите й се виждаха златни лунички. Тя четеше на глас на Холи.
Холи вдигна сънения си поглед към Марк объркано.
- Върнал си се.
Марк отиде до леглото и се наведе над нея, като отметна косата й назад. Ръката му се спря на челото й, за да провери температурата.
- Разбира се, че ще се върна - прошепна той. - Няма да ходя никъде, щрм момичето ми е болно.