- Повръщах - съобщи му тя тържествено.
- Знам, милинка.
- А Маги ми купи ново плюшено мече и ме изкъпа във ваната…
- Ш-ш-шт… сега трябва да спиш.
Той сведе очи към Маги, хванат от тъмния й поглед. Трябваше да положи усилие да се възпре и да не я докосне, да не мине с пръст по веселите лунички по носа й.
Маги му се усмихна.
- Само още една страница, за да довършим главата. - Гласът й се изви въпросително.
Той кимна и се отдръпна; седна от другата страна на леглото и се заслуша, когато Маги продължи да чете. Погледът му падна върху Холи, клепачите й бяха натежали, дишането й беше бавно и равномерно. В гърдите му се сляха нежност, облекчение и загриженост.
- Вуйчо Марк — прошепна детето, когато главата свърши. Една малка ръчичка се протегна към него над юргана.
-Да?
- Сам каза, че утре мога да закуся … - Тя се прозя. - Сладолед на клечка.
- Добре звучи. - Марк вдигна ръката й и я целуна. - А сега заспивай - прошепна той. -Тази вечер ще съм при теб.
Холи се намести по-удобно върху възглавницата и се отпусна. Маги се измъкна бавно и стана от леглото. Беше обута в дънки и кецове, розов Памучен пуловер, който се беше вдигнал над кръста й, разкривайки ивица от бледия й корем. Тя се изчерви и го дръпна надолу, но не и преди погледът на Марк да се плъзне по него.
Те излязоха от стаята заедно, изгасиха осветлението, но оставиха една нощна лампа да свети.
- Благодаря ти - каза Марк тихо, когато тръгнаха по полутъмния коридор, водещ към стълбите. - Съжалявам, че се е наложило Сам да ти звъни. Аз трябваше да съм тук.
- Няма проблем. И без това нямаше какво да правя.
- Не е забавно да се грижиш за нечие болно дете.
- Свикнала съм с болестите. Нищо не ме дразни. А Холи е такава сладурана, че бих направила всичко за нея.
Марк се пресегна да хване ръката й и чу как тя задържа дъха си.
- Внимателно, тук подът е неравен. Още не сме го оправили.
Пръстите й се свиха, неговите също и ръцете им се стегнаха в плътен и интимен възел. Тя го остави да я води към стъпалата.
- Къщата не е много за гледане - каза Марк.
- Чудесна е. Има страхотен скелет. Когато завършите реставрацията й, ще е най-очарова-телната къща на острова.
- Никога няма да завършим - каза Марк и те се засмяха.
- Видях две помещения, направени красиво и с много вкус… стаята на Холи и банята й. Това говори много. - Като измъкна ръката си от неговата, Маги се хвана за парапета.
- Нека аз да вървя отпред - предложи Марк.
- Защо?
- Защото ако паднеш, ще те хвана.
- Няма да падна - възрази тя, но го остави да мине пред нея. Докато вървяха надолу по стъпалата, гласът й се спускаше над него като нежни, понесени от вятъра венчелистчета. -Върнах ти термоса. Не ти благодаря, пак пия кафе. Макар че нищо не може да се сравни с това, което ти ми донесе.
- Тайна съставка.
- Каква е тя?
- Не мога да ти я кажа.
- И защо?
- Защото ако можеш сама да си я направиш, няма да дойдеш повече.
Настъпи кратко мълчание, докато тя се опитваше да интерпретира думите му.
- Утре сутринта ще мина да видя Холи на път за работа. Това означава ли, че ще получа пълен термос?
- За теб винаги! Доливането е неограничено. - Стигнаха до основата на стълбището и Марк се обърна и хвана Маги точно преди тя да се спъне.
- Ох - извика тя и полетя към него, тялото й се блъсна меко в гърдите му. Марк я задържа, слагайки ръце на кръста й. Няколко от палавите й къдрици го докоснаха отстрани по лицето като хладна коприна, което мигновено го възбуди. Тя се задържа на стъпалото, тялото й още балансираше на ръба, оставено под негов контрол. Той съзнаваше и усещаше остро присъствието и близостта й, топлото, задъхано напрежение, което копнееше да облекчи.
- Перилата свършват преди последното стъпало - каза той. Една от безбройните чудато сти на къщата, към която двамата с брат му се бяха нагодили, но която винаги заварваше посетителите неподготвени.
- Защо не ме предупреди? - прошепна тя.
Ръцете й бяха върху раменете му. Беше толкова лесно, можеше да я придърпа напред и да я целуне. Но не помръдна, продължи да я държи в нещо, което бе почти като прегръдка. Бяха толкова близо, че можеше да усети как дъха й раздвижва въздуха между тях.
- Може би съм искал да те хвана - каза той.
Маги се засмя смутено, което издаваше
колко неочаквани са думите му. Той усети едва доловимото притискане на пръстите й, сякаш котка опипва непозната повърхност. Но тя не показваше индикации какво иска, не направи движение към него, просто стоеше безпомощно и чакаше.
Той се отдръпна и й помогна да слезе, после я поведе към топлата светлина на кухнята.
Сам беше изпил виното си и наливаше